Том Клэнси - Всички страхове

— Е, спечели си премията — каза Марвин и му подаде парите.

Шофьорът ги преброи. Сега трябваше да откара контейнера обратно в Норфолк. Преди това обаче щеше да спре на първия срещнат паркинг за камиони и да поспи осем часа.

— Приятно е да се работи с вас, сър. Споменахте, че след около месец може би отново ще ви трябва превоз.

— Точно така.

— В такъв случай ето как можете да ме намерите — подаде визитната си картичка шофьорът.

— Веднага ли се връщаш обратно?

— Първо ще се наспя. Току-що чух по радиото, че утре вечер ще има голяма снежна буря.

— Това е нормално за януари, нали?

— Разбира се. Приятен ден, сър.

— Приятно пътуване — отвърна Ръсел и отново раздруса ръката му.

— Правим грешка, че го пускаме да си иде — забеляза Гусн към командира на арабски.

— По-скоро, не. В крайна сметка той е виждал само лицето на Марвин.

— Вярно.

— Провери ли я? — попита Куати.

— По кашона не личи нищо. Утре ще я огледам по-подробно. Мисля, че сме почти готови.

— Да.

— Имам една добра и една лоша новина — обяви Джак.

— Първо добрата — каза Кети.

— Искат оставката ми.

— А каква е лошата?

— Че никога не можеш да се оттеглиш окончателно. От време на време ще ме викат за консултации и други подобни.

— Това ли искаше?

— Тази работа просто влиза в кръвта ти, Кети. Я си представи, че напуснеш „Хопкинс“, за да работиш в кабинет, да преглеждаш болни и да изписваш очила?

— И колко често?

— Предполагам, че около два пъти годишно. Само във връзка със случаи, за които разполагам с информация. Няма да е постоянна работа.

— Добре, съгласна съм… и, не, не бих могла да се откажа от преподавателската си дейност. Кога ще напуснеш?

— Имам да свърша още две неща. След това трябва да се подбере подходящ заместник… — „Защо не някой от семейство Фоли? — помисли си Джак. — Но кой точно?“

— „Сонар“ вика „Контрол“.

— Тук „Контрол“ — отвърна щурманът.

— Сър, мисля, че установих контакт на две-девет-пет. Много е слаб, но продължава да се чува.

— Идвам.

До кабината на сонара имаше само пет крачки.

— Покажи ми.

— Ето тук, сър — посочи операторът една линия на екрана.

Въпреки че изглеждаше смътно, тя всъщност бе съставена от малки жълти точици, подредени в определен честотен диапазон. С движението на часовата скала нагоре продължаваха да се появяват нови точици. Приличаха си само по това, че образуват смътна и неясна линия на екрана. Единствената промяна в нея бе лекото изменение на посоката.

— Все още не мога да кажа какво точно е това.

— Тогава кажи ми какво не е.

— Не е контакт с обект на повърхността, нито пък е естествен шум, сър.

Старшината очерта целия път на линията на екрана с мек молив.

— Ето тук, сър — посочи той. — Реших, че може да е нещо.

— Имаш ли нещо друго?

— „Сиера-15“ е търговски кораб с югоизточен курс, при това доста далеч от нас. Това е третият контакт в конвергентната зона, който проследяваме от последната вахта насам. Друго май няма, господин Питни. Предполагам, че на повърхността морето е доста бурно, защото рибарите са влезли навътре.

Лейтенант Питни сложи пръст на екрана.

— Това ще бъде „Сиера-16“. Ще наредя проследяване. Как е водата?

— На нашата дълбочина е добре, но шумовете от повърхността са по-силни. Ето например този сигнал е доста труден за прехващане.

— Внимавай да не го изгубиш.

— Тъй вярно, сър — отвърна операторът и отново се загледа в екрана.

Лейтенант Джеф Питни се върна в командния пункт, вдигна вътрешния телефон и натисна бутона за свръзка с каютата на капитан Рикс.

— Тук е дежурният, сър. Вероятен сонарен контакт на две-девет-пет. Много слаб. Нашият приятел може да ни е дошъл на гости, сър… Да, сър.

Питни затвори и включи оповестяващата уредба.

— Подгответе торпедния отсек.

Капитан Рикс се появи след минута, облечен в син гащеризон и обут с гуменки. Първата му работа бе да провери курса, скоростта и дълбочината. След това влезе в кабината на сонара.

— Къде е? — попита той.

— Проклетото нещо току-що изчезна отново, сър — отвърна смутено операторът.

Той взе парче тоалетна хартия — до всеки екран имаше по едно руло — и изтри отметките, които бе нанасял с молива. После направи нови.

— Мисля, че е ето тук, сър.

— Да се надяваме, че не сте ме събудили напразно — каза Рикс.

Лейтенант Питни улови погледите, които си размениха другите двама оператори.

— Ето го отново, сър. Ако това е „Акула“, би трябвало да излъчва шум от помпата си в този спектър тук…