Том Клэнси - Всички страхове

— Това е най-добрият танцов номер, който съм виждал — разсмя се Ван Дам. — По-добър беше само балетът на театър „Киров“ миналото лято в центъра „Кенеди“.

— Райън, ти си достатъчно опитен и заради това давам разрешението си за операцията — каза Фаулър след кратка пауза. — А какво ще правим, ако опасенията ни се потвърдят?

— Ще трябва да се посъветваме с хората от Държавния департамент — обяви Лиз Елиът.

— Опасно е — отвърна Райън. — Японците отдавна наемат хора от секцията за търговски преговори. Логично е да имат свои хора вътре.

— Търговски шпионаж? — попита Фаулър.

— Разбира се. Защо не? НИИТАКА никога не ни е предоставял подобна информация. Но да речем, че аз съм бюрократ, който иска да се махне от държавната служба и да печели половин милион годишно, като представя японците. Как ще им докажа способностите си? По същия начин, по който един съветски функционер или шпионин доказва верността си към пас. Ще им предоставя някое ценно сведение за аперитив. Това е незаконно, но ние не предприемаме никакви мерки, за да спрем опитите в тази насока. Именно по тази причина широкото разгласяване на операцията е нецелесъобразно. Разбира се, че ще искате да разберете мнението на секретаря Талбът и някои други хора, но на ваше място не бих разширявал кръга на посветените. Освен това не забравяйте, че ако разкриете на министър-председателя, че знаете думите му — а той знае точно къде ги е казал, — ще компрометирате новата ни техника и методика.

Президентът прие последната забележка с учудено повдигане на вежди.

— Не можем ли да се престорим, че сме получили информацията от Мексико? — попита Ван Дам.

— Това е официалната версия — съгласи се Райън.

— Ами ако направо му го кажем в лицето? — попита Фаулър.

— Ще му бъде трудничко да бие каре аса, господин президент. От друга страна, ако Конгресът научи, всички там ще се изправят на нокти. Именно това е един от проблемите ми. Аз трябва да обсъдя операцията с Ал Трент и Сам Фелоус. Сам ще се съгласи, но Ал има политически причини да мрази японците.

— Мога да заповядам да не им казваш.

— Сър, това е закон, който в никакъв случай не мога да наруша.

— А ако все пак заповядам? — попита Фаулър.

Райън отново се изненада. И двамата с президента добре знаеха какви ще са последиците от подобна заповед. Кети искаше точно това. Всъщност подобно основание за оттегляне от държавна служба бе доста добро.

— Е, това може би няма да се наложи. Омръзна ми да си играя на шикалки с тези хора. Те сключиха споразумение с нас и трябва да го изпълнят. В противен случай ще си имат работа с един много раздразнен президент. Самата мисъл, че президент на една държава може да бъде купен по такъв долен начин, е достойна за презрение. По дяволите! Мразя корупцията.

— Точно така, шефе — обади се Ван Дам. — Гласоподавателите ще бъдат доволни.

— Онова копеле — продължи Фаулър след кратка пауза. Райън не можа да отгатне до каква степен са искрени думите му. — Казва ми, че идва да изясним някои детайли, да се опознаем по-добре, а всъщност възнамерява да провали сделката. Ще видим тази работа. Време е да го ударим през пръстите.

Словоизлиянието внезапно спря.

— Май не се видяхме снощи, а, Райън?

— Жена ми имаше пристъп на главоболие, сър. Трябваше да си тръгнем. Съжалявам.

— По-добре ли е сега?

— Да, сър, благодаря.

— Подготви хората си.

— Ще бъде направено, господин президент — изправи се Райън.

Ван Дам го последва и го придружи до западния изход.

— Добра работа свърши, Джак.

— Господи, да не би да са започнали да ме харесват? — попита сухо Райън. Срещата бе преминала прекалено гладко.

— Не знам какво се е случило снощи, но Лиз е бясна на жена ти.

— Говорили са нещо, но и аз не знам точно какво.

— Джак, искаш ли да говоря направо? — попита Ван Дам.

Райън знаеше, че приятелското изпращане бе твърде удобно, за да е истинско. Символизма си го биваше.

— Кога, Арни?

— Иска ми се да ти кажа, че няма нищо лично, но всъщност е точно обратното. Случва се, Джак. Президентът ще ти устрои отлично изпращане.

— Много мило от негова страна — отвърна равнодушно Райън.

— Опитах се, Джак. Знаеш, че те харесвам. Просто така се случи.

— Ще си отида без много шум. Но…

— Знам. Няма да има нападки нито по време, нито след оттеглянето ти. Ще те викаме периодично. Може би ще ти бъдат възлагани специални мисии. Въобще ще бъдеш уволнен достойно. Давам ти честната си дума, Джак, както и думата на президента. Той не е лош човек, Джак. Наистина не е. Просто е твърдоглав и добър политик, но е много честен. Единствената пречка да работите заедно е, че мислите по различен начин, а президентът е той.