Том Клэнси - Всички страхове

— Капитане, когато командвах „Далас“ и Джоунс ми казваше нещо, аз го слушах. Ако нещата се бяха развили малко по-иначе, в момента той щеше да плава като помощник-капитан на атакуваща подводница. От Рон би излязъл превъзходен капитан.

Рикс пусна думите покрай ушите си.

— Е, никога няма да разберем какъв капитан е щял да бъде, нали? Винаги съм се придържал към девиза, че тези, които могат, го правят, а другите просто си намират извинение. Вярно, че е добър техник. Не споря. Свърши хубава работа със сонарния екип и съм му благодарен, но нима трябва да го превъзнасям? Във флота има достатъчно много добри техници.

Манкузо видя, че така няма да стигнат доникъде. Време бе да свали картите.

— Виж, Хари, носят се слухове, че атмосферата на борда на „Мейн“ не е на нужното ниво. Виждам повишения брой молби за преместване и си мисля, че може би наистина има проблеми. Така че се поослушвам по-упорито и впечатленията ми се потвърждават. На „Мейн“ има проблеми, независимо дали го знаеш или не.

— Това, сър, са пълни глупости. Сякаш сме в отрезвителното. Алкохолиците твърдят, че нямат проблем с алкохола. Но лекарите качват, че отричането на алкохолизма е признание за него. Получава се затворен кръг. Ако атмосферата на лодката ми беше лоша, това щеше да проличи по показателите. Те обаче са добри. Досието ми е чисто. Аз си изкарвам прехраната с управляването на подводници. Откакто съм облякъл тази униформа, постоянно съм сред най-добрите. Вярно, че стилът ми не е като на другите. Аз не целувам задници и сам решавам проблемите си. Искам от хората си да работят и те изпълняват заповедите ми. Посочете ми само един показател, че не се справям добре, и ще ви повярвам. Но дотогава, сър, и пръста си няма да помръдна.

Бартоломео Вито Манкузо, контраадмирал от Флота на Съединените щати, не скочи от стола си само защото кръвта на сицилианските му прадеди се беше поразредила в Америка. В старата му родина прапрадядому сигурно вече щеше да е вдигнал своята лупара 108 108 Лупара (ит.) — пушка с отрязана къса цев, използвана от мафията. — Бел.прев. и да е пробил голяма кървава дупка в гърдите на Рикс. Вместо това Манкузо запази каменното си изражение и реши, че Рикс никога няма да прескочи по-нагоре от капитанското звание. Той разполагаше с властта да го направи. Кандидатите за адмиралски флаг бяха много, но само двама или може би трима щяха да го получат. В този списък Рикс щеше да се изкачи най-много до четвърто място. „Сигурно постъпвам нечестно — каза си искрено Манкузо, — но пък е правилно.“ Капитан Хари Рикс просто не бе достатъчно надежден за пост, по-висок от заемания в момента. Може би и това му бе много. Нямаше да е трудно. Рикс щеше да протестира бурно и на висок глас, че е едва четвърти в групата от четиринадесет капитани, но Манкузо щеше да му отвърне:

„Съжалявам, Хари! Не казвам, че не си достатъчно добър, но Анди, Бил и Чък са малко по-добри от теб. Просто си попаднал в ескадра от морски асове. Нямаш късмет, Хари. Трябва да преценя справедливо, а те са с един милиметър по-високо от теб.“

Рикс бе достатъчно съобразителен, за да разбере, че е прекалил. Във флота не съществуваха „неофициални“ разговори. Беше се изправил срещу ескадрения командир. Срещу човек, бягащ нагоре по стълбицата на успеха. Срещу човек, на когото вярваха както във флота, така и в Пентагона.

— Извинете, че бях толкова категоричен, сър. Просто никой не обича да го накисват, когато…

Манкузо го отряза с усмивка.

— Няма нищо, Хари. Ние, италианците, също лесно се палим.

„Закъснял си, синко…“

— Може би сте прав. Ще обмисля всичко още веднъж. А ако се натъкна на „Акула“, ще покажа на какво са способни моите момчета.

„А, сети се значи за «твоите момчета»“. Но Манкузо все пак трябваше да му даде шанс. Един много мъничък шанс. Ако се случеше чудо, можеше и да поразмисли. „Мога — каза си Барт, — но само ако това арогантно кретенче ме целуне по задника пред главния портал на Четвърти юли, докато преминава военноморският оркестър.“

— Подобни разговори не са приятни за никого — отвърна ескадреният командир.

Рикс щеше да приключи кариерата си като инженерен експерт. Просто нямаше да има друг избор. Пък и нима бе срамно да се пенсионираш като капитан първи ранг? Не и ако си добър човек.

— Това ли е всичко? — попита Головко.

— Абсолютно — отвърна полковникът.

— А нашият офицер?

— Видях се с вдовицата му преди два дни. Съобщих й, че е мъртъв, но че не сме успели да открием тялото. Прие новината ужасно. Не е лесно да гледаш толкова прекрасно същество обляно в сълзи — докладва тихо той.