Том Клэнси - Всички страхове

— Това ли е причината хората да се местят на други лодки?

— Да, сър. Той доста измъчи шефа на торпедния отсек и според мен не бе прав. Гети просто демонстрира инициатива. Оръжието му бе в отлично състояние, а хората — добре подготвени. Въпреки това Рикс не го хареса и се нахвърли върху него. Аз се възпротивих, но капитанът не ме послуша. Така че Гети подаде молба за преместване. Капитанът бе радостен, че се отърва от него, и я одобри.

— Вярваш ли му? — попита Манкузо.

— От техническа гледна точка е много добър. Брилянтен инженер. Просто не знае да работи с хора и не разбира от тактика.

— Рикс обаче иска да докаже обратното. Може ли?

— Сър, отивате много далеч. Не знам дали имам право да отговарям на подобен въпрос.

Клагет бе прав, но въпреки това Манкузо го натисна.

— Ти трябва вече да си готов за капитанския мостик, Холандец. Свиквай да поемаш отговорност.

— Дали може? Да, сър. Лодката е добра, екипажът също. Ако не успее да се справи, ние ще му помогнем.

Манкузо кимна и замълча за момент.

— Ако по време на следващия патрул имаш някакви проблеми, искам да ги знам. Според мен ти си по-добър помощник, отколкото заслужава Рикс.

— Той не е лош човек, сър. Чувам, че е добър баща и тъй нататък. Жена му е чудесна. Просто не се е научил как да работи с хората, пък и никой не си е направил труда да му обясни. Въпреки това е способен офицер. Ако стане съвсем малко по-човечен, няма да има никаква конкуренция.

— Доволен ли си от новите оперативни заповеди?

— Ако прихванем „Акула“, да я проследим — безопасно разстояние и тъй нататък. Дали съм доволен? Разбира се, че съм. Хайде, комодоре, ние сме толкова тихи, че няма от какво да се тревожим. Одобрението на Вашингтон ме изненада, но бюрократите са способни на всичко. С две думи, всеки може да управлява тази лодка. Е, може би капитан Рикс не е идеален, но в случай че подводницата не се пречупи на две, и Мики Маус може да я кара.

Първо сложиха втората степен, а след това и първата. Литиевите части се намираха в метален цилиндър с формата на сто и пет милиметров артилерийски снаряд. Той бе висок шестдесет и пет и имаше диаметър единадесет сантиметра. В долната му част дори бе излят метален ръб, за да може точно да пасне на мястото си. В дъното на цилиндъра се виждаше малка изкривена тръбичка, свързана с бъдещия резервоар за тритий. Към външната страна на цилиндъра прикрепиха перките, изработени от изразходван уран 238. Фром си мислеше, че изглеждат като гребла, изработени от черни плътни сламки. Задачата им, разбира се, бе да се стопят и да се превърнат в плазма. Под цилиндъра се намираха снопчетата със „сламки“. Дори и Фром бе започнал да ги нарича така. Дълги шестдесет сантиметра, те бяха подредени в снопчета по сто и защипани с тънки, но здрави ластици. Долният край на всяко снопче бе леко извит, така че то да бъде във формата на хеликс. Тази геометрична фигура наподобяваше спираловидна стълба. Трудното на този етап бе да се подредят хеликсите така, че идеално да пасват едни с други. Простата наглед задача отне на Фром цели два дни. В крайна сметка обаче и тази част от проекта му бе изпипана идеално. Тя приличаше на перфектно подредени една до друга пластмасови сламки. Немецът едва не се разсмя от гледката. С помощта на микрометър и тренираното зрение на Фром в повечето от детайлите бяха отбелязани необходимите знаци за ориентация. Когато немецът прецени, че всичко е готово, продължиха по-нататък. Първо се заеха с блокчетата от пластмасова пяна, оформени в съответствие с необходимите размери. Те прилепнаха точно в елипсовидната обвивка на бомбата. На този етап Гусн и Фром работеха съвсем сами. Бавно и внимателно двамата прикрепиха първото блокче с помощта на кукичките от вътрешната страна на корпуса. После дойде ред на „сламките“. Един по един сноповете заемаха местата си, като пасваха идеално с този под тях. При всеки следващ двамата мъже спираха, за да проверят работата си. Фром и Гусн един след друг разглеждаха устройството, проверяваха плановете си, после пак устройството и отново плановете.

Бок и Куати, които ги наблюдаваха от няколко метра, се съгласиха, че не са виждали по-отегчително нещо в живота си.

— Хората, които вършат тази работа в Америка и Русия, сигурно умират от досада — забеляза тихо Гюнтер.

— Може би.

— Следващият сноп. Номер 36 — обади се Фром.

— Тридесет и шест — отвърна Гусн и погледна трите табелки върху следващата връзка от сто сламки. — Сноп номер 36.