Том Клэнси - Всички страхове

Манкузо затвори очи и дрема през останалата част от пътя. Леката дрямка освежаваше мозъка по-добре от всичко друго. На „Далас“ винаги прилагаше този трик.

„Болнична храна“ — помисли си Кети. Дори и в „Хопкинс“ храната си оставаше болнична. Сигурно някъде имаше училище за главни готвачи в болници. Там вероятно се стремяха да избият от главите им всички свежи идеи, да ги отучат да слагат подправки и да изтрият от паметта им всички рецепти… Единственото нещо, което правеха добре, бе кисел.

— Берни, трябва ми съвет.

— Какво има, Кет?

Тонът и изражението на лицето й вече му бяха казали какъв е проблемът. Той се въоръжи с търпение и зачака. Кети бе горда жена и имаше пълното основание да е такава. Сигурно й бе ужасно тежко.

— Става въпрос за Джак — изстреля тя, сякаш сгърчена от спазъм, и пак млъкна, Болката в очите й се стори непоносима на Кац.

— Мислиш, че…

— Какво? Не… искам да кажа… как, откъде?

— Кети, не трябва да правя това, но ти си ми истинска приятелка. Майната им на законите. Миналата седмица тук идва някакъв човек, който ме разпитва за теб и Джак.

Болката се усили.

— Какво искаш да кажеш? Кой е бил тук? Откъде?

— Държавен служител. Май беше нещо като следовател. Кети, ужасно съжалявам, но той ме пита дали имаш някакви неприятности у дома. Проверяваше нещо за Джак и искаше да знае дали ти не си изпуснала някоя дума.

— И какво му каза?

— Че не знам нищо. Че ти си една от най-прекрасните жени, които познавам. Казах му истината, Кети. Ти не си сама. Имаш приятели и ако трябва да направя нещо — или въобще който и да е от нас, — няма да се поколебая да ти помогна. Кети, ти си ми като родна сестра. Сигурно се чувстваш ужасно наранена и ужасно объркана. Това е глупаво, Кети. Много глупаво. Знаеш какво означава „глупаво“, нали?

Кац видя, че прекрасните сини очи са пълни със сълзи, В този момент копнееше за възможността да убие Джак Райън. Да го убие върху операционната маса с много малък и много остър скалпел.

— Кети, няма смисъл да се затваряш в себе си. Нали затова сме приятели. Ти не си сама.

— Не мога да повярвам, Берни. Просто не мога.

— Хайде, ела да поговорим на спокойствие в кабинета ми. Обядът и без това е скапан.

Кац я измъкна от столовата, без да ги забележи никой. След две минути бяха в кабинета му. Той премести един куп папки от стола и я настани върху него.

— Просто напоследък се държи по-различно.

— Мислиш ли, че е възможно Джак да ходи по жени?

Отговорът се забави половин минута. Кети вдигна очи, а после бавно ги смъкна и погледът й остана забит в пода.

— Да, възможно е.

„Копеле!“

— Говорила ли си с него за това?

Кац се стараеше да говори тихо и разумно, но не и безстрастно. Кети имаше нужда от приятел, а приятелите трябваше да споделят болките.

— Не, не знам как да започна — поклати глава тя.

— Знаеш обаче, че трябва да го направиш.

— Да — почти изстена Кети.

— Няма да е лесно. Не забравяй — добави с обнадеждаваща нотка Кац, — че всичко може да е просто грешка. Просто някакво недоразумение. — Берни Кац въобще не си вярваше.

Кети вдигна глава. Сълзите й вече неудържимо се лееха.

— Берни, да не би на мен да ми има нещо?

— Не! — почти изкрещя Кац. — Кети, в тази болница няма по-добър човек от теб. Поне аз не съм го срещал. На теб ти няма нищо! Чуваш ли ме? Каквото и да е станало, вината не е у теб.

— Берни, искам още едно дете. Не искам да загубя Джак…

— Ако е така, трябва отново да го спечелиш.

— Не мога! Той не е, не иска…

Кети се разрида. Именно тогава Берни Кац научи, че гневът има твърде малко граници. Фактът, че не можеше да го излее върху никого, го разгневяваше още повече. Но в момента Кети имаше нужда от приятел, и то повече от всичко друго на света.

— Холандец, разговорът ни ще си остане само между нас.

Капитан трети ранг Клагет веднага застана нащрек.

— Както наредите, комодоре.

— Разкажи ми за капитан Рикс.

— Плавам под негова команда, сър.

— Знам това. Холандец — каза Манкузо. — Аз пък съм командир ни ескадрата. Ако възникнат проблеми с някой от капитаните ми, значи има проблем с лодката. Всяка от тях струва по един милиард и аз не мога да си позволя да я изгубя. Ясно ли е, капитане?

— Тъй вярно, сър.

— Говори. Това е заповед.

„Холандецът“ Клагет изпъна гръб и заговори бързо и отчетливо:

— Сър, той не може да заведе тригодишно хлапе до тоалетната. Отнася се с екипажа като с роботи. Изисква много, но никога не хвали момчетата. Дори ако са изпълнили задачите си. Мен не са ме учили да служа така. Не приема съвети. Нито от мен, нито пък от екипажа. Вярно е, че той е командирът и лодката му е поверена, но умните капитани се вслушват в думите на другите.