Том Клэнси - Всички страхове

Пазачът изгледа отдалечаващите се от сградата хора и кимна безстрастно.

— Къде да изкопая дупките?

„Часовата разлика направо скапва човек“ — помисли си Марвин. Ръсел взе кола под наем от летище „О’Хара“ и спря в един мотел, източно от Де Мойн. Служителят на рецепцията се изненада, че му плащат в брой, по Марвин обясни, че е изгубил портфейла и кредитните си карти. Освен ТОМ извади чисто нов портфейл, за да подкрепи думите си. Регистраторът, подобно на всеки бизнесмен, не се колеба дълго дали да приеме парите. Тази нощ Ръсел заспа бързо. Събуди се към пет сутринта след десетчасов ободрителен сън и си поръча голяма американска закуска. Въпреки гостоприемството си хората в Ливан не знаеха да готвят. Марвин така и не разбра как живеят без бекон. След като закуси, той се отправи към Колорадо. Около обяд бе вече в средата на Небраска, като не преставаше да прехвърля задачите в ума си. Вечеря в град Рогън, който бе на около час път североизточно от Денвър. Изморен от пътуването, Марвин спря да прекара нощта в един мотел. Този път успя да погледа малко телевизия, включително и репортажите от НФЛ. Едва сега разбра колко му бе липсвал футболът. Почти колкото алкохола. Вторият проблем обаче бе бързо решен с бутилка „Джак Даниелс“, която си бе купил по пътя. Около полунощ Марвин се чувстваше напълно размекнат. Радваше се, че отново е в Америка. Още по-радостна обаче бе причината за завръщането му. Трябваше най-после да уреди НЯКОИ стари сметки. Ръсел не бе забравил кои са истинските собственици на Колорадо, нито клането край Санд Крийк.

Трябваше да се очаква. Всичко се бе развило прекалено гладко, а действителността рядко е идеална. Откриха малка грешка в една от частите на първата степен. Тя ги забави с около тридесет часа. Четиридесет минути от тях отидоха за изработването на нова част, а останалото време за разглобяване и сглобяване на оръжието. Противно на очакванията, Фром съвсем не прие нещата философски. Той нервничеше и настояваше сам да отстрани грешката. После дойде трудоемкото подменяне на експлозивите. Изработването им се стори още по-досадно от първия път.

— Само три милиметра — забеляза Гусн.

Просто бяха сбъркали при настройката и тъй като работата се извършваше ръчно, компютърът не бе отчел пропуска. Една от цифрите на Фром бе прочетена погрешно, а след това очите им не бяха съзрели отклонението.

— Забавихме се с цял ден.

Фром едва чуто изръмжа зад маската. Двамата с Гусн вдигнаха плутониевия детайл и внимателно го поставиха на мястото му. След пет минути стана ясно, че този път не са сгрешили. После дойде ред на блокчетата от волфрам-рений, берилиевите детайли и най-накрая тежкото полукълбо от изразходван уран, отделящо първата от втората степен. Още петдесет експлозива, и всичко щеше да е готово. Фром обяви почивка. Бяха работили достатъчно дълго. Операторите вече ги нямаше, тъй че всичко тежеше само на техните плещи.

— Досега трябваше да сме свършили — каза тихо немецът.

— Глупаво е да вярваме в съвършенството, Манфред.

— Онзи неграмотен глупак не е прочел както трябва.

— Цифрите на схемата не личаха ясно. — „И грешката е твоя“ — добави наум Гусн.

— Трябвало е да попита!

— Няма значение, Манфред. Сега не е време да се ядосваме. Движим се по график.

Младият арабин просто не разбираше. Кулминацията в живота на Фром вече трябваше да е настъпила!

— Хайде!

Работиха още десет часа, докато най-после и последният — седемдесети — експлозив легна на мястото си. Гусн свърза кабела му и всичко бе готово. Той протегна ръка и немецът я пое.

— Поздравления, хер доктор Фром.

— Да, благодаря ви, хер Гусн. Сега трябва само да заварим корпуса, да изтеглим въздуха… о, извинявай, тритият. Как можах да го забравя? Кой ще завари корпуса? — попита Манфред.

— Аз. Смятам, че ще се справя.

На горната страна на корпуса имаше голям фланец, който да улесни процедурата. Вече го бяха проверили. Въобще операторите бяха изработили всичко освен експлозивите. Всеки детайл — като се изключи погрешно изработената част — бе изпипан според изискванията на Фром. Корпусът на бомбата се затваряше плътно като капаче на часовник.

— Слагането на трития е лесна работа.

— Да, знам.

Гусн махна към немеца да излязат навън.

— Напълно ли си доволен от изработката и сглобяването?

— Абсолютно — заяви уверено Фром. — Бомбата ще действа точно както казах.