Том Клэнси - Всички страхове

… друг Джак?

Кети отново се разплака. Плачеше за себе си, за нерешителностга си, за болката, която изпитваше. Плачът й обаче бе от тези, които не решават проблема, а само го усложняват. Една част от нея искаше Джак да си отиде. Друга искаше да го върне при себе си. Но никоя не знаеше какво да прави.

— Надявам се, разбирате, че разговорът ни ще бъде строго поверителен Думите на следователя прозвучаха по-скоро като констатация, отколкото като въпрос. Човекът насреща му бе нисък, пълен, с меки розови ръце Бисмарковите мустаци явно имаха задачата да му придадат по-мъжествен вид. Всъщност той изглеждаше напълно незабележим, докато човек не се вгледаше по-внимателно в него. Черните му очи не пропускаха нищо.

— Лекарите са свикнали с поверителни разговори — отвърна Берни Кац и върна служебната карта. — Да започваме. След двадесет минути ще имам пациенти.

Следователят си помисли, че задачата му предоставя възможност за проява на елегантност, макар да не бе сигурен, че това му харесва. Проблемът бе, че ходенето по жени не е углавно престъпление. От друга страна, то компрометираше служителите от специалните ведомства. В края на краищата, ако човек можеше да престъпи обещание, дадено в църква, то какво оставаше за написаното на хартия? Берни Кац се облегна на стола и търпеливо зачака. Всъщност той не бе от най-търпеливите, защото лекарите са свикнали да вземат решения и да правят неща, без да чакат другите. Едната му ръка подръпваше мустака, а тялото му ритмично поклащаше стола под него.

— Познавате ли добре доктор Карълайн Райън?

— Кети ли? Работим заедно вече единадесет години.

— Какво можете да ми кажете за нея?

— Тя е прекрасен хирург — притежава изключителна преценка и оперира отлично. Един от най-добрите преподаватели в персонала ни. Освен това е добър приятел. Какъв е проблемът? — присви очи Кац и втренчи поглед в посетителя си.

— Съжалявам, но въпросите задавам аз.

— Да, личи си. Продължавайте — каза студено Кац.

Той оглеждаше човека срещу себе си и четеше езика на тялото — изражение на лицето, държание. Гледката не му хареса.

— Напоследък оплаквала ли се е от нещо? Да речем, неприятности вкъщи и тъй нататък.

— Надявам се, разбирате, че след като съм лекар, нещата, казани пред мен, си остават тайна.

— Да не би Кети Райън да ви е пациент?

— Преглеждал съм я. Тук всички го правим.

— Психиатър ли сте?

Кац бе раздразнителен човек и почти изкрещя отговора си.

— Много добре знаете!

Следователят вдигна поглед от листа си и заговори с официален тон:

— В този случай привилегиите не се зачитат. А сега, моля ви, отговорете на въпроса.

— Не.

— Не какво?

— Не, доколкото знам, напоследък не се е оплаквала.

— Да е говорила нещо за съпруга си? Държанието му, промяна в поведението?

— Не. Аз познавам доста добре Джак и го харесвам. Явно е добър съпруг. Имат две прекрасни деца, пък и сигурно знаете за преживяването им преди няколко години.

— Да, но хората се променят.

— Не и те — отвърна Кац с твърдостта на съдия, четящ смъртна присъда.

— Доста сте сигурен.

— Аз съм лекар. Изкарвам прехраната си от преценки. Предположенията ви са пълни безсмислици.

— Не предполагам нищо — отвърна следователят с пълното съзнание, че лъже и Кац го знае.

Беше преценил лекаря още от пръв поглед. Кац беше избухлив, темпераментен и нямаше да запази тайна, когато смяташе това за излишно. Явно бе и отличен психиатър.

— Връщам се към първия си въпрос. Имаше ли нещо особено в държани ето на Карълайн Райън, да речем, през последната година.

— Да, остаря с една година. Те имат деца, които също растат и създават проблеми. Аз също имам няколко и знам. Е, наддала е един-два килограма, но това е добре, тъй като е прекалено слаба. Освен това ми се вижда поуморена. Тя пътува дълго дотук, а работата е трудна. Особено пък за майка с две деца.

— Значи според вас това е всичко?

— По дяволите, аз съм лекар, а не брачен консултант. Това не е в моята област.

— Защо казвате, че не сте брачен консултант? Не си спомням да съм ви питал нещо за брак.

„Мислиш се за голям умник, а? — каза си Кац и пусна мустака си. — Може би си учил психология… не, сигурно си самоук. Ченгетата не са много надарени в разгадаването на характери. А ти искаш да ме разгадаеш.“

— За един женен човек неприятностите у дома означават лош брак — каза бавно Кац. — Тя обаче не е правила подобни коментари.

— Сигурен ли сте?

— Напълно.