Том Клэнси - Всички страхове

— Добре, благодаря ви, че ми отделихте от времето си, доктор Кац. Извинете, че ви обезпокоих — каза следователят и му подаде една визитка. — Ако чуете нещо подобно, ще е добре да ни позвъните.

— Но какво става? — попита Кац. — Щом искате съдействието ми, и аз имам право на отговор. Шпионажът не е любимото ми хоби.

— Докторе, съпругът й заема изключително важен пост в управлението на страната. Следенето на такива хора е практика, продиктувана от съображения за сигурност. Вие постъпвате по същия начин, макар и да не го възприемате така. Ако например един хирург дойде на работа с дъх на алкохол, вие вземате мерки, нали?

— При нас няма подобни случаи — увери го Кац.

— Но, предполагам, ще забележите подобно нещо, нали?

— Можете да сте сигурен.

— Радвам се да го чуя. Както знаете, Джак Райън има достъп до различни източници на поверителна информация. Ако не следим хора като него, значи сме безотговорни. Ние… въпросът е изключително деликатен, доктор Кац.

— Разбирам.

— Имаме сведения, че съпругът й може би се държи… неадекватно. Трябва да ги проверим. Разбирате ли? Трябва.

— Добре.

— Това е всичко, което искаме.

— Много добре.

— Благодаря ви за съдействието.

Следователят раздруса ръката му и излезе.

Кац успя да задържи изчервяването си, докато вратата се затвори отвън. Той въобще не познаваше толкова добре Джак. Бяха се срещали пет-шест пъти по различни купони, бяха разменяли по някой друг виц, бяха говорили за бейзбол и може би за външна политика. Джак никога не бе отказвал да отговаря. Никога не бе казвал: „Не мога да обсъждам това.“ Берни го мислеше за приятен човек. И при всички положения добър баща. Но въобще не го познаваше.

За сметка на това познаваше добре Кети, както и всички други лекари. Тя бе прекрасен човек. Ако някога се наложеше децата му да се оперират при очен хирург, Кети бе една от тримата в света, на които Кац би се доверил. Това бе най-добрият комплимент, който Берни можеше да направи. Бяха си помагали взаимно по различни поводи. Когато някой се нуждаеше от съвет, винаги се бе обръщал към другия. Бяха приятели и колеги. Ако някога решеха да напуснат „Хопкинс-Уилмър“, сигурно щяха заедно да си отворят кабинет. А партньорството в медицината е доста по-трудно, отколкото, да речем, в брака. Кац си мислеше, че ако я бе срещнал по-рано, сигурно щяха да се оженят. Тя вероятно щеше да бъде чудесна съпруга. А сигурно и добра майка. При нея идваха неизброимо количество малки деца, защото понякога хирургът трябваше да има малки ръце. А ръцете на Кети бяха малки, нежни и невероятно сръчни. Тя не пестеше вниманието си към малките пациенти и с това си бе спечелила обичта на медицинските сестри. Всъщност всички я обичаха. Хирургическият й екип й бе напълно предан. Хора като Кети рядко се срещаха.

„Неприятности у дома? Джак й играе номера… наранява приятелката ми?“

— Тъпото му копеле.

Отново закъсняваше. Този път след девет. Нима не можеше да се прибере у дома в прилично време? И ако не, тогава защо?

— Здрасти, Кет — каза той с влизането си в спалнята. — Съжалявам, че закъснях.

Когато излезе, тя се приближи до гардероба, отвори вратата и провери палтото му. Нищо. Бе го занесъл на химическо чистене още на следващия ден с оправданието, че имало леке. Кети знаеше, че няма такова нещо, но, но, но…

Какво да прави?

Тя едва не се разплака отново.

Когато Джак влезе на път за кухнята, Кети седеше на стола си. Той не забеляза изражението й, нито пък му направи впечатление тишината. Жена му седеше на обичайното си място с вперен в телевизора поглед и невиждащи очи. Мисълта й отново се луташе напред-назад в търсене на отговор, но намираше само нова порция гняв.

Трябваше да се посъветва с някого. Не искаше бракът й да свърши ей така, нали? Чувстваше как емоциите и гневът й лека-полека вземат връх над разума и любовта. Знаеше, че не трябва да допуска това, че трябва да се опита да го спре, но нямаше сили за нищо. Влезе тихо в кухнята и си наля чаша алкохол. На другия ден нямаше процедури и можеше спокойно да си пийне. Тя отново погледна към съпруга си и той пак не я забеляза. Нима въобще не я забелязваше? Защо не я забелязваше? Тя не можеше да се задоволи с толкова малко. Добре, времето, прекарано в Англия, наистина бе хубаво. Тя с удоволствие си спомняше за преподавателската работа в болницата „Гайс“, която й позволи да запази формата си от „Хопкинс“. Но всичко останало? Та него го нямаше по цели дни. Всичките тези ходения в Русия при работата по договорите. Или пък си играеше на шпионин и я оставяше сама с децата. За Кети това означаваше откъсване от собствената й работа. Бе пропуснала две процедури и дори се принуди да кара друг колега да я замества за нещо, което трябваше да свърши лично.