Том Клэнси - Всички страхове

— Само да пипна този копелдак и ще му потроша кокалите.

Райън се засмя гръмко, защото можеше да си го позволи. Малката му дъщеря все още не излизаше с момчета. Щеше да му бъде трудно да я гледа как излиза с друг — далеч от закрилата му. На Джон Кларк сигурно му бе още по-тежко.

— Утре по същото време, нали?

— Да.

— Довиждане, док.

Райън влезе вкъщи в 8,55. Вечерята го чакаше на обичайното място. Той си наля дежурната чаша вино, изпи я и закачи палтото си в гардероба. После се качи горе, за да се преоблече. По пътя срещна Кети и й се усмихна. Не я целуна. Просто беше много изморен. Нищо повече. Ех, само ако имаше време да си почине. Кларк имаше право — трябваха му няколко дни извън града. „Само няколко дни“ — каза си Джак, докато се преобличаше.

Кети отвори гардероба, за да вземе някакви документи, забравени в палтото й. Вече се бе обърнала, когато усети нещо, но не бе сигурна точно какво. Кети Райън се наведе озадачено и разбра какво бе привлякло вниманието й. Откъде идваше? Носът й душеше във всички посоки. Отстрани може би изглеждаше комично, но когато го намери, изражението й стана страшно. Идваше от скъпото палто от камилска вълна на Джак. Това, което му бе подарила миналата година.

Тя не употребяваше такъв парфюм.

Сглобяването започна с доставката на необходимите допълнителни инструменти. Изгубиха цял ден, докато прикрепят блокче изразходван уран към далечната вътрешна страна на корпуса.

— Знам, че е отегчително — каза Фром с почти извинителен глас. — В Америка разполагат със специални инструменти, имат опитни работници и въобще всички предимства, с които за съжаление не разполагаме.

— А и тук, както и при тях, работата трябва да бъде изпипана перфектно, командире — добави Гусн.

— Младият ми приятел е прав. Физическите закони важат за всички.

— В такъв случай не искаме да ви пречим — каза Куати.

Фром незабавно се върна към работата си. Една част от мозъка му броеше парите, които щеше да получи, но по-голямата бе съсредоточена върху операциите. Само половината от операторите бяха работили върху заряда на бомбата. Останалите се занимаваха главно с производството на допълнителните приспособления. Повечето от тях можеха да бъдат наречени условно „подпори“. Те трябваше да придържат частите на бомбата в необходимото положение и се изработваха от неръждаема стомана за здравина. Всеки от детайлите бе монтиран в точно определено положение. Бомбата е много по-сложна от повечето машини и сглобяването й трябва да стане съгласно прецизна схема. И тук процесът се облекчаваше от точността на проекта и прецизните машини. Дори и операторите се изумиха, че детайлите пасват идеално. Те започнаха да мърморят, че какъвто и да е Фром — предположенията по въпроса бяха всевъзможни и причудливи, — той си остава нечовешки талантлив конструктор. Най-трудната част бе инсталирането на различните уранови блокчета. Монтирането на по-леките и меки материали мина далеч по-лесно.

— А кога ще поставим трития? — попита Гусн.

— Най-накрая, разбира се — отвърна Фром и вдигна поглед от корпуса, където правеше някакво измерване.

— Достатъчно е само да нагрея батериите, за да освободя газа, нали?

— Да — кимна Фром, — но… не, не по този начин.

— Сбърках ли нещо?

— Това трябва да се завърти — каза немецът на оператора и се приближи, за да му демонстрира. — Ето така, виждаш ли?

— Да, благодаря.

— Елипсовидните рефлектори се държат ето на тази…

— Да, благодаря, знам.

— Много добре.

Фром махна на Гусн.

— Ела тук. Виждаш как работи това, нали? — посочи немецът към две серии от елипсовидните повърхности, допрени една до друга. — Имаме общо деветнадесет такива — всяка, изработена от различен материал. Енергията от първичната реакция действа върху първата серия от тези повърхности, като ги разрушава една след друга, но в процеса…

— Да, винаги е по-лесно да видиш нагледно физичния модел, вместо да го извличаш от листа с изчисления.

Тази част на оръжието базираше полезното си действие на факта, че „светлинните“ вълни нямат маса, но притежават мощ. В техническия смисъл на думата вълните съвсем не бяха „светлинни“, но тъй като енергията им е под формата на фотони, принципът се прилага и тук. Енергията щеше да унищожи елипсовидните повърхности, но в този процес всяка щеше да пренасочи малък, но сигурен процент от нея в друга посока. Тя на свой ред щеше да се съедини с вече поелата по този път енергия от първичната реакция.