Том Клэнси - Всички страхове

Под бдителния поглед на първия помощник-капитан крановете вдигаха трупите от камиона и ги слагаха в специално предназначените за това места на дървовоза. Работата вървеше сравнително бързо. Въобще автоматизацията при товаренето сигурно бе най-важният фактор за развитието на морската търговия. „Джордж М“ можеше да бъде натоварен за четиридесет часа и разтоварен за тридесет и шест. Това му позволяваше доста бързо да се завърне в открито море и съответно лишаваше екипажа от всякакви развлечения в което и да е пристанище. Загубата на клиентела от страна на пристанищните барове и другите примамки за моряците въобще не тревожеше корабособствениците. Самите те губеха пари за всяка минута, която корабът им престояваше вързан за кея.

— Пит, получих прогнозата за времето — провикна се третият помощник. — Можеше да бъде и по-добра.

Първият офицер вдигна поглед.

— Да, задава се някаква сибирска буря. След около два дни ще излязат доста големи вълни. Няма да можем да ги избегнем.

Когато чу точните цифри, първият помощник учудено подсвирна.

— Да не си забравиш картите, Джими.

— Няма. Колко остана?

— Само онзи там — посочи първият офицер.

Колегата му изръмжа и извади бинокъла от калъфа на бедрото си.

— За бога, та те са вързани с вериги едно за друго!

— Точно затова не можем да ги сложим отдолу.

— Страхотно — забеляза по-младият мъж.

— Вече говорих с капитана. Ще ги сложим там и ще ги завържем здраво.

— Добра идея, Пит. Ако бурята, която обещават, наистина излезе, ще можеш да караш сърф на тях.

— Капитанът още на плажа ли е?

— Да. Трябва да се върне в 14,00.

— Вече заредихме горивото. Главният механик ще бъде готов с машините в 16,00. В 16,30 ли трябва да тръгнем?

— Точно така.

— За бога, човек вече няма време да обърне и една бира.

— Ще съобщя на капитана за прогнозата. Времето може да ни забави.

— Новината ще му хареса.

— А на теб не ти ли харесва?

— Хей, ако изостанем от графика, може би ще успея…

— И двамата, приятелче, и двамата — усмихна се първият офицер. И той, както и приятелят му, все още не бе женен.

— Прекрасно е, нали? — попита Фром.

Той се наведе и погледна детайла през прозрачния щит. Манипулационната ръка взе плутония и го приближи за визуален преглед. Всъщност такъв не бе необходим, но плутоният и бездруго трябваше да бъде преместен за заключителната част от процеса, а и на Фром много му се искаше да го види отблизо. Той дори светна с малко фенерче, но после го изключи. Лампите на тавана бяха достатъчни.

— Наистина е удивително — съгласи се Гусн.

Детайлът, който гледаха, лесно можеше да бъде сбъркан с къс разтопено стъкло — толкова бе гладък. Всъщност гладкостта му бе доста по-голяма. Каквито и несъвършенства да имаше, те бяха незабележими с просто око и със сигурност по-малки от предвидените отклонения, които Фром бе изчислил на миникомпютъра.

Външността на прегънатия цилиндър изглеждаше перфектна и отразяваше светлината досущ като някакви странни лещи. Докато механичната ръка го въртеше пред очите им, отразените върху него светлини от тавана не трепнаха, нито пък промениха положението си. Дори немецът се удиви.

— Никога не бих повярвал, че можем да го направим толкова добре обади се Гусн.

Фром кимна.

— Доскоро подобни неща бяха просто невъзможни. Струговете на въздушни възглавници са едва петнадесетгодишни, а системите за лазерен контрол са още по-нови. Главното им търговско предназначение е за изработване на ултраточни инструменти: астрономически телескопи, висококачествени лещи, специални части за центрофуги… — Немецът се изправи. Сега трябва да полираме и вътрешността му. Нея вече няма да можем да наблюдаваме.

— Защо изработихме първо външната повърхност?

— За да бъдем сигурни, че машината работи добре. Обработката на вътрешността ще бъде контролирана само от лазера, а сега вече знаем, че той ни дава добра информация.

Обяснението не беше самата истина, но Фром не искаше да я казва — той наистина смяташе цилиндъра за красив. Младият арабин можеше и да не го разбере. Das ist die schwarze Kunst 105 105 Това е черната магия. — Бел.прев. … „Постъпвам малко фаустовски“ — помисли си Фром.

„Колко странно — каза си Гусн, — че нещо така прекрасно може…“

— Нещата продължават да вървят добре.

— Наистина — отвърна Фром.

Той посочи към затвореното вътрешно пространство на струга. Когато работеше правилно, ножът сваляше нещо, подобно на метален конец, но доста по-тънко. Забелязваше се единствено заради отражението на светлината. Този „конец“ се събираше и претопяваше за евентуално по-нататъшно използване.