Том Клэнси - Всички страхове

— Добро утро, Маркъс — поздрави го Лиз Елиът, когато той влезе в кабинета й.

— Добро утро. Получихме нов доклад от СПИНАКЪР. Президентът трябва да го види.

— Какво е разбрал сега пък Кадишев?

— Кой ти каза това име? — изръмжа директорът на ЦРУ.

— Райън. Ти не знаеше ли?

— По дяволите — изруга Кабът. — Защо не ми го е съобщил?

— Седни, Маркъс. Имаме няколко минути. Доволен ли си от Райън?

— Понякога забравя кой е директор и кой заместник.

— А не смяташ ли, че е малко високомерен?

— Съвсем малко — съгласи се с леден тон Кабът.

— Той е добър професионалист — средно добър, — но лично аз започнах малко да се изморявам от отношението му.

— Знам какво искаш да кажеш. На мен също обича да ми се меси в работата и да ми казва какво да правя.

— О, нима не вярва на преценката ти? — попита съветничката по националната сигурност, като внимателно подбираше думите си.

Кабът я погледна.

— Да, обикновено се държи точно в този стил.

— Е, не успяхме да променим всичко от предишната администрация. Той, разбира се, е професионалист в бранша си… — Гласът й постепенно затихна.

— А аз не съм, така ли? — сопна са Кабът.

— Разбира се, че си, Маркъс. Въобще не съм искала думите ми да прозвучат така!

— Извинявай, Лиз. Права си. Понякога просто прекалява. Това е всичко.

— Да отидем да видим шефа.

— Доколко е достоверна информацията? — попита пет минути по-късно президентът Фаулър.

— Както сигурно знаете, агентът работи за нас вече пет години и досега не ни е подвеждал.

— Потвърдихте ли доклада?

— Не съвсем — отвърна Кабът. — Изглежда, че ще бъде невъзможно, но руският ни отдел го смята за достоверен, а и аз също.

— Райън обаче има съмнения.

Ако още веднъж чуеше името Райън, Кабът сигурно щеше да припадне.

— Аз вярвам на доклада, господин президент. Според мен Райън се опитва да ни впечатли с новите си възгледи за съветското правителство. Опитва се да ни покаже, че вече не е останка от студената война.

„Кабът отново се мята в крайности“ — помисли си Елиът.

— Елизабет? — премести погледа си върху нея Фаулър.

— Безспорно звучи логично, че съветските тайни служби се опитват да подобрят положението си — започна тя с галещ ушите глас и с най-разумния възможен тембър. — Недоволни са от демократизацията, недоволни са, че губят властта си, и смятат, че виновни за всичките им беди са Нармонов и управлението му. Освен това информацията съответства на редицата други факти, които имаме. Според мен трябва да й вярваме.

— Ако докладът е верен, значи трябва да намалим подкрепата си за Нармонов. Не можем да поддържаме политик, чиято цел е завръщане към централизирана власт и чиито съюзници не са най-добрите ни приятели.

— Съгласна съм — каза Лиз. — По-добре е да загубим Нармонов. Ако не може да подчини армията на волята си, тогава нека някой друг да опита вместо него. Разбира се, не трябва да го лишаваме от шанса да пробва силите си… Тук ситуацията става малко сложна. Но все пак не искаме да хвърлим страната в ръцете на военните, нали?

— Шегуваш ли се? — попита Фаулър.

Стояха на мостика в огромния покрит док, където подводниците „Трайдънт“ се подготвяха за отплаване. Екипажът на „Джорджия“ се качваше на борда за следващия си курс.

— Значи се е измъкнал, а, Барт? — попита Джоунс.

— Обясненията му бяха доста смислени, Рон.

— Кога за последен път си ме хващал в грешка?

— За всяко нещо си има първи път.

— Но за мен не е този, капитане — каза тихо доктор Джоунс. — Имам предчувствие.

— Добре тогава, искам да прекараш още малко време в учебната сонарна зала с операторите му.

— Става.

Джоунс замълча за няколко секунди.

— Знаеш ли, че ми се иска пак да изляза в открито море? Поне веднъж…

— Доброволец ли ще ставаш? — обърна се Манкузо.

— Не. Ким няма да разбере причините, поради които ще отсъствам от дома цели три месеца. Две седмици й стигат. Всъщност на мен също. Ставам домошар. Барт. Остарявам и се превръщам в почтен гражданин. Вече не съм млад и със светнали очи като тези хлапета.

— Какво мислиш за тях?

— Момчетата от сонара ли? Добри са. Проследяващият екип също. Рикс е заменил Джим Росели, нали?

— Точно така.

— Добре ги е обучил. Мога ли да ти кажа нещо неофициално?

— Разбира се.

— Рикс не е добър капитан. Твърде е строг с екипажа си, изисква прекалено много и е трудно да му се угоди. Въобще не прилича на теб, Барт.

Манкузо се опита да отклони комплимента: