Том Клэнси - Всички страхове

— Значи качваш, че всички са еднакви? — попита той.

— Напълно. Следвах указанията ти съвсем точно.

— Избери тогава произволно седемдесет от тях. Ще взема една заготовка от неръждаема стомана и ще проверим работата ти.

Корпусът, разбира се, вече бе приготвен. Всъщност това бе деформираното тяло на американската бомба модел-84, изпусната преди години от израелски „Фантом F-4“. Хората на Куати бяха издигнали предварително скеле от дървени стълбове и греди, покрито с три реда чували с пясък. Всичко бе запънато с камуфлажна мрежа, за да се сведе до минимум рискът от разкриване. Сглобяването на опитното устройство отне три часа. В корпуса имаше измервателен уред, свързан посредством кабел с осцилоскопа 100 100 Осцилоскоп — електронно-лъчев уред за наблюдаване на електрическите трептения. — Бел.прев. на Фром, който бе на около двеста метра от мястото. Свършиха точно преди залез-слънце.

— Готово — обяви Гусн.

— Започвайте — отвърна Фром, без да откъсва поглед от уреда си. Ибрахим натисна бутона. Скелето се разпадна пред очите им. Няколко от чувалите останаха непокътнати и се разлетяха из въздуха, но останалото беше само облак и дъжд от прах. Стрелката на осцилоскопа замръзна на точката на пределно налягане доста преди ударната вълна да премине над главите им. Бок и Куати останаха леко разочаровани от физическото въздействие на експлозията, чиято главна сила бе притъпена от чувалите с пясък. Нима подобна малка детонация щеше да предизвика ядрена реакция?

— Е? — попита Гусн, докато един от арабите бягаше към току-що отворилия се кратер.

— Десет процента отклонение — отвърна Фром и вдигна поглед. После се усмихна. — Десет процента в повече.

— Какво означава това? — попита Куати, внезапно разтревожен, че са сгрешили нещо.

— Означава, че младият ми ученик е усвоил урока си отлично.

След петнадесет минути вече бяха напълно сигурни. Двама от хората на Куати го намериха и след като половин час махаха волфрама, най-сетне го извадиха. На мястото на солидната стоманена маса, голяма колкото човешки юмрук, сега имаше само смачкан цилиндър, не по-широк от пура. Ако вместо от стомана цилиндърът бе изработен от плутоний, щеше да започне верижна реакция. Немецът бе напълно убеден в това. Фром протегна ръка към Ибрахим.

— Хер Гусн — каза той с официален тон, — вие имате дарба да работите с експлозиви. Вие сте чудесен инженер. В ГДР успяхме едва след три опита. Вие го направихте от първия път.

— Колко още?

Фром кимна.

— Много добре. Утре ще опитаме отново. Разбира се, ще изпробваме всички заготовки от неръждаема стомана.

На връщане Бок отново прехвърли всички изчисления през ума си. Според Фром мощността на експлозията нямаше да бъде по-голяма от тази на 450 000 тона ТНТ. Гюнтер реши да базира пресмятанията си на 400 000 тона. Бок винаги се отнасяше песимистично по отношение на вероятните жертви. Стадионът щеше просто да се изпари. „Не — поправи се той. — Не е съвсем така.“ В оръжието всъщност нямаше нищо магическо. То просто представляваше огромно експлозивно устройство. Стадионът щеше да бъде напълно разрушен, а различните по големина бетонни късове щяха да се разлетят на стотици, а дори и на хиляди метри. Почвата около него щеше да бъде раздробена на парченца с размера на молекули. Прахът щеше да бъде засмукан от огромно огнено кълбо. Парченцата от бомбата, превърнати в нажежен прах, също щяха да се издигнат нагоре. Радиоактивното заразяване представляваше точно това — обикновен прах, примесен с частици от бомбата. Поне така му обясниха. Ударната вълна, движеща се по повърхността на земята, щеше максимално да разсее радиоактивния прах. След това той щеше да бъде носен от вятъра. По-голямата част от него щеше да падне в радиус тридесет километра от експлозията. Останалото количество, носено от вятъра, щеше да се изсипе над Чикаго, Сейнт Луис или може би Вашингтон. Колко ли щяха да умрат от него?

Добър въпрос. Според изчисленията му жертвите на ударната вълни в най-добрия случай щяха да бъдат двеста хиляди. Други петдесет до сто хиляди щяха да умрат от вторичните ефекти. Тук влизаха и заболелите от рак, които щяха да оцелеят още няколко години. Както забеляза Куати, общият брой на загиналите щеше да бъде до известна степен разочароващ. Всички мислеха атомните бомби за магическо оръжие за масово унищожение, каквито те явно не бяха. Всъщност атомната бомба представляваше доста мощно оръжие с интересни вторични ефекти. И въпреки това си оставаше най-удачно за терористични цели.