Том Клэнси - Всички страхове

— Всеки си има свой стил на работа.

— Знам, но не ми се иска да плавам под негова команда. Един от офицерите му е поискал да бъде преместен. Същото са направили и половин дузина старшини.

— Всичките имаха семейни проблеми.

Манкузо бе одобрил преместванията, включително и на младия офицер от торпедния отсек.

— Не, нямали са — отвърна Джоунс. — Просто са си търсели извинение и това им е дошло на езика.

— Виж какво. Рон, ескадреният командир съм аз. Само аз мога да оценявам капитаните си, и то на базата на показаното от тях. Рикс не е стигнал дотук, защото е с лоши качества.

— Ти гледаш отгоре надолу. А аз обратното. От моята гледна точка този човек не е добър капитан. Не бих го казал на никого другиго, но с теб сме плавали заедно. Да, аз също бях дребен сонарен оператор, но ти никога не си се отнасял с мен така. Ти беше добър шеф. Рикс не е. Екипажът не го обича и няма доверие в него.

— По дяволите, Рон, не мога да позволя подобни думи да влияят на преценката ми.

— Да, знам. Анаполис, старата училищна вратовръзка или каквото и там да има значение за теб и съучениците ти. Трябва да подходиш по друг начин. Както казах, не бих разговарял така с друг човек. Но ако плавах на онази лодка, щях да се опитам да се преместя от нея.

— Аз също съм плавал с командири, които не съм харесвал. Въпрос на стил.

— Както кажеш, капитане. — Джоунс замълча за момент. — Искам обаче да запомниш едно нещо. Има много начини да впечатлиш старшия офицер, но само един да направиш впечатление на екипажа.

Фром настояваше да изчакат. Отливката отдавна вече бе изстинала и сега стоеше в инертната атмосфера на първата машина. Грубо оформената метална маса бе на мястото си. Фром лично провери компютърните кодове, които указваха на машината какво да прави, и натисна първия бутон. Автоматизираната система се задейства. Механичната ръка на робота избра подходящия нож, закрепи го на шпиндела и се прибра на мястото си. Затвореното пространство бе пълно с аргон и струйка фреон започна да се разстила върху плутония, за да осигури подходяща изотермична среда. Фром докосна екрана на компютъра и избра необходимата му програма. Ножът на машината започна да се върти и достигна скорост над хиляда оборота в мит та. После се приближи към плутония, като се движеше по начин, който не приличаше нито на движенията на човек, нито на робот. Сякаш наблюдаваха карикатура на човешки действия. Докато гледаха процеса зад лексановия предпазен щит, първите стружки от сребристия метал се откъснаха от основната маса.

— Колко плутоний ще изгубим? — попита Гусн.

— О, общо около двадесет грама — прецени Фром. — Нищо особено.

Манфред погледна към друга стрелка, която отчиташе налягането. Работният нож бе напълно изолиран от въздуха в стаята и при него налягането бе по-малко. Фактът, че аргонът е по-тежък от въздуха, предпазваше плутония от проникването на кислород при него. По този начин се предотвратяваше възможността от окисляване. Според Фром евентуалното окисляване би довело до появата на плутониев прах, който бе смъртоносен. Тежкият токсичен метал, криещ опасност и от радиоактивност — главно нискоенергийни алфа-частици, — предизвиква бърза и болезнена смърт. Операторите на машините се приближиха, за да проследят процеса отблизо. „Справят се доста добре“ — помисли си Фром. Уменията, които притежаваха отпреди, се бяха доразвили изключително бързо под вещото му ръководени), Въпреки липсата на теоретични познания арабските оператори бяха станали почти толкова опитни, колкото и хората, които бе обучавал в Германия. Фактът красноречиво говореше за значението на теорията и практиката.

— Колко ще продължи? — попита Куати.

— Нима трябва да ви повтарям постоянно? Движим се точно по график. Тази фаза от проекта отнема най-много време. Детайлите, които изработваме, трябва да бъдат съвършени. Просто перфектни. Ако тази част от устройството откаже да функционира, всичко друго отива по дяволите.

— Думите ти май се отнасят за всичко, което сме направили досега! — забеляза Гусн.

— Прав си, млади приятелю. Но в този стадий вероятността от грешки е най-голяма. Металът поначало е труден за обработка, а изливането му в друга форма прави процеса още по-сложен. Сега да видим експлозивите.

Гусн бе прав. Всичко бе трудно. След като Фром му бе дал данните, експлозивите станаха изцяло негова грижа. Взеха нормален ТНТ и прибавиха вещество, което направи материала доста твърд, но без да влияе върху химическите му качества. По принцип експлозивите са пластични и меки вещества. Това им качество трябваше да бъде премахнато, тъй като формата на блокчетата се явяваше от съществено значение за начина, по който щеше да бъде освободена енергията им. Гусн бе моделирал шестстотин блокчета, всяко от които представляваше част от пълен елипсоид. Седемдесет от тях щяха да паснат точно и да оформят експлозивен пръстен с диаметър 35 сантиметра. Всяко блокче си имаше запалка, която щеше да бъде задействана от криптоновите превключватели. Жиците, свързващи превключвателите с източника на енергия, трябваше да бъдат с абсолютно еднаква дължина. Фром вдигна едно от блокчетата.