Том Клэнси - Всички страхове

— Знаем, че армията им не е на върха на щастието — каза бавно Фелоус. — Загубила е част от бюджета си, загубила е престиж, отрязали са й щата… Но да се реши на такава стъпка…

— Звучи чудесно — прибави Трент. — Борба за власт в страна с толкова много ядрени бойни глави… Може ли да се разчита на информацията на СПИНАКЪР?

— Абсолютно. Работим с него вече от пет години.

— Той е в парламента им, нали? — попита Фелоус.

— Точно така.

— Очевидно е доста високопоставен, щом разполага с такава информация… Добре, предполагам, че и Ал също като мен не иска да знае името му — прибави Фелоус.

Трент кимна утвърдително.

— Вероятно вече сме се срещали.

„Добре се ориентираш, Ал“ — каза си Джак.

— Ти също си приел информацията на сериозно, нали?

— Да, сър, и много сериозно се опитвам да я потвърдя.

— Нещо ново за НИИТАКА? — попита Трент.

— Сър, аз…

— Чух от Белия дом за някаква връзка с Мексико — продължи Ал Трент. — Президентът очевидно иска подкрепата ми за нещо. Така че можеш спокойно да ни кажеш. Честна дума, Джак, президентът разреши.

Това бе нарушение на техническите правила, но Трент винаги бе удържал на думата си пред Райън. Джак набързо им разказа и този доклад.

— Тези дръпнати копеленца — изръмжа Трент. — Знаеш ли колко гласове ми струва осъществяването на търговската сделка, която смятат да нарушат? Значи твърдиш, че отново ще ни изпързалят?

— Възможно е.

— Сам? Фермерите в твоя окръг продължават да използват ужасните си пестициди. Могат да им излязат соленичко.

— Ал, свободната търговска инициатива е важен принцип — отвърна му Фелоус.

— Не по-малко важно е да държиш на проклетата си дума.

— Без съмнение, Ал.

Фелоус се замисли колко ли от фермерите в района му щяха да изгубят очакваните печалби от износа на продукцията си. Все пак той също се бе борил за сключването на сделката.

— По какъв начин може да се потвърди информацията?

— Все още не съм сигурен.

— Ако монтираме подслушвателна апаратура в самолета им? — предложи Трент. — Ако успеем да го потвърдим, искам да присъствам, когато Фаулър ще го натика в миша дупка! Мамка му! Та аз съм изгубил избиратели заради тази сделка! Е, президентът иска да го подкрепим. Ти имаш ли основания да му откажеш, Сам?

— Вероятно не.

— Аз предпочитам да не се обвързвам политически по въпроса, господа. Не забравяйте, че съм тук просто като куриер.

— Джак Райън — последната девственица — засмя се Трент. — Добре, благодаря, че намина. Обади ми се, ако президентът поиска от нас да разрешим новата и подобрена СТЕП.

— Той няма да се осмели. Ще са необходими поне двеста-триста милиона долара, а те не могат да паднат от небето — забеляза Фелоус. — Искам да се запозная по-подробно със случая, преди да предприемам нещо по него. Вече хвърлихме твърде много пари в тези черни дупки.

— Всичко, което мога да ви кажа, конгресмени, е, че за мен случаят е изключително важен. ФБР е на същото мнение.

— А Рон Олсън? — попита Трент.

— Той гледа в градината му да не падат камъни.

— Шансовете ти за успех ще са много по-големи, ако Олсън е с теб — забеляза Фелоус.

— Знам. Е, поне нашата система ще е готова и ще заработи след около три седмици. Започнахме с първата партида дискове и вече провеждаме предварителни изпитания.

— И как по-точно?

— Използваме компютър, който търси отклонения от нормалното. Той е доста мощен — „Крей YMP“. Извикахме и специалист за подготвянето на нова знакова програма. След седмица — най-много десет дни — ще разберем дали системата е такава, каквато я искаме. После започваме да изпращаме оборудването в станциите.

— Страшно ми се иска да грешиш по този въпрос — каза на излизане Трент.

— На мен също, но инстинктите ми подсказват друго — отвърна Райън.

— И колко ще струва? — попита Фаулър, докато обядваха.

— Доколкото разбрах, двеста-триста милиона долара.

— Не. Имаме си достатъчно бюджетни проблеми.

— Съгласна съм — отвърна Лиз Елиът. — Искаше ми се обаче първо да ГО обсъдя с теб. Идеята е на Райън. Олсън в Агенцията за национална сигурност казва, че му е дошло до гуша. Той твърди, че системата е напълно сигурна, но Райън просто се е побъркал по новата. Нали знаеш, че той прокара идеите си в управлението, като се обърна направо към Конгреса?

— О, така ли? — вдигна поглед от чинията си Фаулър. — Нима е прескочил инстанция? Но какво става тук?

— Боб, той развил теориите си относно новата шифровъчна система пред Трент и Фелоус дори преди да говори с мен!