Том Клэнси - Всички страхове

— Това може и да е било истина преди петдесет години, но не и днес.

— Повтарям ти, че имам нужда от по-силен аргумент, за да се срещна с Трент. Ние не можем да приключим толкова бързо с една система, колкото вие с МЕРКУРИЙ. Преди това трябва да направим хиляди други работи. Въвеждането на подобна система е едновременно трудно и скъпо. Трябва ми по-сериозно доказателство, за да се нагърбя с такава задача.

— Добре, генерале. Аз казах каквото имах да казвам.

— Джак, ще се замислим над думите ти. Разполагам с чудесен екип, който ще се заеме с проблема още утре сутрин. Оценявам загрижеността ти. Нали не си забравил, че сме приятели?

— Извинявай, Рон, просто съм изморен.

— Защо не си вземеш малко почивка? Наистина изглеждаш зле.

— Всички така ми казват.

Следващата спирка на Райън бе ФБР.

— Чух — посрещна го Дан Мъри. — Толкова ли е сериозно?

— Така мисля аз, но Рон Олсън не е сигурен.

Джак нямаше нужда да обяснява повече. От всички злини — като изключим войната, разбира се — най-страшна за една държава е несигурността на връзките. Буквално всичко зависи от препращането на информация от едно място на друго. Цели войни са губени, защото едната страна е прехванала съобщение на другата. Един от най-поразителните американски успехи — Вашингтонският морски договор — бе пряк резултат от това, че Държавният департамент разчиташе шифрованите съобщения, изпращани до другите участници в преговорите. Правителство, което няма тайни, не може да функционира.

— Е, имаме си Уокър, Пелтън, пък и други — забеляза Мъри. КГБ бе постигнало големи успехи при вербуването на агенти в американските агенции за свръзка. Чиновниците, отговарящи за шифрите в посолствата, играеха изключително важна роля в работата им. Въпреки това заплатите им бяха ниски, а отношението към тях — отвратително. Показателен е фактът, че все още ги наричат „чиновници“, а не „специалисти“. И на някои от тях този факт съвсем не се харесваше. Дотолкова, че в крайна сметка решаваха наистина да спечелят от това, което знаят. В крайна сметка всички научаваха, че разузнавателните служби плащат лошо (освен ЦРУ, която щедро награждаваше измяната), но тогава бе твърде късно. Уокър бе казал на руснаците как са конструирани американските шифровъчни машини и клавиатурата им. През последните десет години основните насоки не се бяха променили кой знае колко. Развитието на технологията ги бе направило по-ефикасни и по-надеждни от предшестващите, но всички работеха въз основа на „Теорията на сложността“. Тя бе разработена преди шестдесет години от телефонни инженери и обясняваше работата на големи променливи системи. А руснаците разполагаха с някои от най-добрите математически теоретици в света. Мнението, че познаването на структурата на шифровъчната машина може да позволи на наистина способен математик да разгадае цяла система, се споделяше от мнозина. Дали някой неизвестен руснак не бе успял да направи пробив? Ако бе така…

— Трябва да приемем, че има още разшифровани съобщения, за които не знаем. Прибави към това и техническите им умения и вече съм обезпокоен.

— Слава богу, това не засяга пряко Бюрото.

Повечето от шифрованите съобщения на ФБР се предаваха направо по телефона. Въпреки че можеха да бъдат разсекретени, то, от една страна, информацията бе тясно свързана с времето, а, от друга, допълнително усложнена с кодови имена и професионален жаргон, който агентите нарочно използваха. Освен това ФБР се занимаваше с толкова много операции наведнъж, че просто бе невъзможно да се проследят всички.

— Можеш ли да пуснеш хората си да се поослушат?

— Разбира се. Ще продължаваш ли да придвижваш въпроса по-нагоре?

— Налага се, Дан.

— Ще трябва да се пребориш с двете най-големи бюрократични системи.

Райън се облегна на рамката на вратата.

— Но правото е на моя страна, нали?

— Ти май никога няма да поумнееш — поклати глава Мъри и избухна в смях.

— Тези глупаци, американците — гневеше се Нармонов.

— Какво има, Андрей Илич?

— Олег Кирилович, имаш ли представа какво е да работиш с мнителна чужда държава?

— Все още не — отвърна Кадишев. — Занимавам се само с подозрителни домашни политици.

Окончателното премахване на Политбюро за съжаление бе лишило изгряващите на хоризонта нови съветски политици от необходимото им време за усвояване на международния опит в държавното управление. Сега американците имаха най-малко едно предимство пред тях. „И това не трябва да се забравя“ — каза си Кадишев.