Том Клэнси - Всички страхове

— Но, от друга страна, позовавайки се на подобна основна грешка, те могат да се опитат да се извинят за всичко.

— Много добре, Бен — похвали го Джак. — Започваш да мислиш като истински професионалист.

— Да се работи тук е направо лудост.

— Между другото горивото за ракетите наистина е трудно за обработка. То е корозиращо, реактивно, токсично. Спомняш ли си за безкрайните ни проблеми с ракетите „Титан-II“?

— Не — призна Гудли.

— Поддръжката им е мръсна работа. Трябва да вземеш всевъзможни предпазни мерки и въпреки всичко се получават течове. Те корозират корпуса, нараняват обслужващия персонал…

— И какво е положението сега? — попита Бен.

Райън се усмихна и затвори очи.

— Не съм сигурен.

— Трябва да имаме по-добра информация от тази. Трябва да изясняваме нещата докрай.

— Да, някога и аз мислех така. Хората очакват от нас да знаем всичко за всяка скала, локва или личност в света. — Очите му се отвориха. — Не знаем. Никога не сме знаели. Никога няма да знаем. Звучи обезсърчаващо, нали? Вездесъщото ЦРУ. Сега сме изправени пред доста сложен въпрос и имаме само предположения, но не и сигурни факти. Как ще взема президентът решенията си, след като можем да му предоставим само догадки? Казвал съм го и преди. Дори съм го писал — това, което даваме на хората, са само официални предположения. Знаеш ли, че е доста тъпо да изпращаш подобни сведения.

Погледът на Джак се спря върху доклада от разузнавателния отдел. Екипът им от специалисти по руските въпроси се бе занимавал със СПИНАКЪР цяла седмица. Мнението им бе, че сведенията вероятно са достоверни, но може и да се касае и за погрешно тълкуване на думи.

Джак отново затвори очи и се опита да прогони главоболието си.

— Това пък е нашият структурен проблем. Ние оглеждаме различните възможности. Ако дадеш на хората еднозначно мнение, рискуваш да сбъркаш. И знаеш ли какво? Те много по-често помнят грешките, отколкото правилните ти ходове. И така тенденцията е да се разглеждат всички възможности. Още повече че по този начин оставаш честен и към самия себе си. Лошото е обаче, че не даваме на хората това, от което си мислят, че имат нужда. А, от друга страна, те по-често се нуждаят от вероятности, а не от сигурни твърдения, макар и да не го знаят. Можеш да се побъркаш, Бен. Външната бюрокрация иска от нас неща, които често не можем да осигурим, а нашата вътрешна бюрокрация не обича да вади кестените от огъня повече от всеки друг. Добре дошъл в света на разузнаването.

— Никога не съм те мислел за циник.

— Аз и не съм. Просто гледам реално. Ние знаем някои неща, а други — не. Хората тук не са роботи. Те просто са човеци, търсещи отговори, които откриват все нови и нови въпроси. В сградата има доста добри професионалисти, но бюрокрацията заглушава отделните гласове, а е факт, че истината се разкрива по-добре от личности, отколкото от комисии.

На вратата се почука.

— Влез.

— Доктор Райън, секретарката ви не бе…

— В момента обядва.

— Нося ви нещо, сър.

Човекът му подаде някакъв плик. Райън се подписа и освободи куриера.

— Добрите стари японски авиолинии — каза Джак, след като отвори плика.

Вътре имаше нов рапорт от НИИТАКА. Джак се изправи в стола си.

— Господи, Боже мой!

— Проблеми ли има? — попита Гудли.

— Ти не си запознат с това.

— Какво има? — попита Нармонов. Головко се намираше в неприятното положение на човек, който трябва да обяви голям успех с лоши последици.

— От известно време работим по план за проникване в американските шифрови системи. Постигали сме и частични успехи, особено с дипломатическия им корпус. Това съобщение е разпратено до няколко от посолствата им. Разчетохме го напълно.

— И?

— Кой е изпратил това?

— Виж, Джак — започна Кабът. — Лиз Елиът е взела последния доклад на СПИНАКЪР доста на сериозно и иска мнението на Държавния департамент.

— Чудесно. Сега вече знаем, че КГБ е проникнало в системите ни за свръзка. НИИТАКА е имал възможността да прочете съобщението, изпратено до посланика ни. Сега Нармонов знае за опасенията, които имаме.

— В Белия дом няма да го сметнат за толкова сериозно. Нима има нещо страшно в това, че знае за опасенията ни? — попита директорът.

— Ако искате кратък отговор — да, има. Сър, предполагам, разбирате, че аз не знаех за шифрованото запитване на Елиът и как мислите го прочитам? Получавам текста му от офицер на КГБ в Токио. Милостиви Боже, нима сме уведомили за това разследване и в Горна Волта?