Том Клэнси - Всички страхове

— Преди твърдяхте, че съветската армия е доста по-стабилна в политическо отношение — забеляза Елиът.

— Съвършено вярно, доктор Елиът. Докладът на Кадишев е абсолютно безпрецедентен. В исторически план опасенията ни относно политическите амбиции на съветската армия приличат на призраци. Колкото по-ужасни — толкова по-нереални. Но изглежда, че положението се е променило. Възможността за фактически съюз между армията и КГБ е доста смущаваща.

— Значи преди сте грешили? — не се предаваше Елиът.

— Възможно е — призна Райън.

— А сега? — попита Фаулър.

— Господин президент, какво искате да ви отговоря? Дали е възможно да бъркам и по този въпрос? Да, възможно е. Сигурен ли съм дали докладът е достоверен? Не, не съм, но важността на информацията ме принуждава да ви запозная с нея.

— Аз съм по-разтревожена от липсващите бойни глави, отколкото от проблема със съкращението на ракетите — намеси се отново Елиът. — Ако Нармонов наистина е изнудван… тогава.

— Кадишев е потенциален политически противник на Нармонов — заразсъждава на глас Фаулър. — Защо трябва да му вярваме?

— Вие често се срещате с лидерите на Конгреса, сър. Той също. Политическата атмосфера в Конгреса на народните депутати е доста по-объркана от тази на Хълма. Нещо повече, между Нармонов и техния парламент има нужното уважение. Кадишев е подкрепял президента си повече пъти, отколкото му е противоречал. Те може и да са съперници, но имат еднакви възгледи по доста от ключовите проблеми.

— Добре, искам да потвърдите или отречете информацията по какъвто и да е начин и колкото се може по-бързо.

— Да, господин президент.

— Как се справя Гудли? — попита Елиът.

— Умно момче. Има нюх към въпросите, отнасящи се до Източния блок. Четох разработката, която е правил преди известно време в центъра „Кенеди“, и трябва да призная, че е по-добра от работата на нашите хора по въпроса.

— Включете го и в това разследване. Един необременен от други проблеми ум може да бъде полезен — предложи Елиът.

Джак поклати отрицателно глава:

— Случаят е твърде секретен за него.

— Да не би Гудли да е младежът с президентската стипендия, за който ми говори? Толкова ли е добър, Елизабет? — поиска да знае Фаулър.

— Така мисля.

— Тогава го включете, Райън. На моя отговорност. Нещо друго?

— Сър, ако имате още една свободна минута, бих искал да ви запозная с една информация от Япония.

В разстояние на няколко минути Джак преразказа доклада.

— Нима всичко това е вярно? — усмихна се по обичайния си начин Фаулър. — Какво мислиш за тях?

— Че обичат да плетат интриги — отвърна Райън. — Не завиждам на хората, които ще преговарят с тях.

— А как можем да разберем дали информацията е вярна?

— Идва от добър източник. Него също пазим доста внимателно.

— Няма ли да е по-добре, ако… Как ще разберем, че сделката е провалена?

— Не знам, господин президент.

— Ако съм сигурен в сведенията, ще помета Белия дом с него. Този търговски дефицит започна да ми писва, също както и лъжите, които постоянно ни пробутват. Намерете начин да го направите…

— Ще се опитаме, господин президент.

— Благодаря ти, че дойде.

Президентът не стана и не протегна ръка. Райън се изправи и излезе.

— Какво мислиш? — попита Фаулър, докато преглеждаше доклада.

— Думите на Талбът за уязвимостта на Нармонов се потвърждават… и то по най-лошия начин.

— Съгласен съм. Райън изглежда доста претоварен.

— Не е длъжен да се занимава с всичко.

— Хмм — изръмжа президентът, без да вдига поглед.

— Имам предварителния доклад от разследването, което провеждаше Министерството на правосъдието. Изглежда, наистина изневерява на жена си, както и подозирахме. Тя е вдовица на сержант от авиацията, загинал по време на учение. Райън е изразходвал доста пари за семейството, а жена му не знае.

— Не ми трябва такъв скандал. Не и още един прелюбодеец след Чарли.

„Трябва да сме благодарни, че все още не са разбрали за нас“ — не прибави Фаулър. Но това, разбира се, бе друг случай. Алден бе имал жена. Райън все още имаше. А Фаулър — не. Това променяше нещата.

— Сигурна ли си в сведенията? Преди малко каза, че докладът е предварителен.

— Точно така.

— Когато стане окончателен, искам да ме уведомиш за резултатите.

Лиз кимна и продължи:

— Сведенията за съветската армия са… плашещи.

— Доста — съгласи се Фаулър. — Ще поговорим за това на обяд.

— Работата е наполовина свършена — каза Фром. — Мога ли да те помоля за една услуга?