Том Клэнси - Всички страхове

„Доста хитро предизвикателство“ — помисли си Гудли. Той вече се питаше дали все пак не е преценил Райън погрешно.

— А ще се съгласи ли Ръсел да ни сътрудничи?

— Да, Исмаил — отвърна Бок и отпи от бирата си.

Той бе поръчал цяла каса първокласна немска бира за Фром и бе задържал няколко бутилки за себе си.

— Той мисли, че ще взривим голяма конвенционална бомба, за да осуетим прякото предаване на мача по телевизията.

— Ръсел е хитър, но не е особено интелигентен — забеляза Куати.

На него също му се пиеше бира, но не можеше да си поиска. „Освен това — каза си той — сигурно ще раздразни стомаха ми, а той, слава богу, от три дни не ми е напомнял за себе си.“

— Вярно е, че тактически е доста бос. Но иначе може да бъде доста полезен. Съдействието на Ръсел в американската фаза от операцията ще има решаващо значение.

— Фром се справя добре.

— Така си и мислех. Наистина жалко, че няма да види творението си в действие. И с операторите на машините ли ще постъпим така?

— За съжаление, да — намръщи се Куати.

Той не бе човек, който се боеше да пролее кръв, но избягваше да го прави без повод. И преди му се бе налагало да убива хора от съображения за сигурност, но никога толкова много. Имаше чувството, че му става навик. Но нима трябваше да се тревожи за няколко човешки живота, когато възнамеряваше да отнеме хиляди.

— Подготвен ли си за последствията от евентуалното разкриване на операцията?

— Да — отвърна леко усмихнат Куати и му обясни как възнамерява да постъпи.

— Доста находчиво. Трябва да сме готови за всякакъв развой.

— Надявах се, че ще го одобриш.

Изминаха две седмици, но най-сетне нещо се разбра. Офицер от КГБ, завербуван от ЦРУ, след доста ослушване бе научил, че явно се провежда операция, свързана с ядреното оръжие в Германия. Ръководството й се осъществявало от Центъра в Москва. Лично Головко следял развитието. Хората от станция Берлин на КГБ не били осведомени за нея. Край на информацията.

— Е? — обърна се Райън към Гудли. — Какво мислиш?

— Сведенията отговарят на доклада на СПИНАКЪР. Ако историята с отказа за даване на отчет за тактическото ядрено оръжие се окаже вярна, то логично е да има връзка с изтеглянето на войските им от бившата ГДР, При преместването винаги се губи по нещо. Например последния път, когато си сменях квартирата, ми изчезнаха два кашона книги.

— Винаги ми се е искало хората да вземат ядреното оръжие по-насериозно — забеляза сухо Райън, като видя, че Гудли все още има да учи ужасно много. — И какво друго?

— Търсих информация, за да оборя сведенията от доклада. Причината, изтъкната от руснаците, за невъзможността да демонтират ракетите СС-18 навреме е, че построената за целта фабрика не отговаря на изискванията. Инспекторите ни, следящи процеса, не могат да решат дали руснаците лъжат, или казват истината. Въпросът опира до технически подробности. За мен лично е доста съмнително, че руснаците не могат да оборудват място за безопасното демонтиране на СС-18, при положение че самите те са ти конструирали. А в крайна сметка те произвеждат ракети доста отдавна, нали? Твърдят, че проблемите идват от системите за зареждане на гориво. СС-18 използват течно гориво и в корпуса им се поддържа определено налягане, за да може той да остане в естественото си положение. Изпразването на горивото може да стане само в силозите, но при това положение няма да успеят да запазят целостта на ракетите. От друга страна, в договора е записано, че ракетите трябва да бъдат транспортирани в съоръженията за демонтиране непокътнати. Но според тях във въпросните съоръжения не могат да изпразнят горивото. Позовават се на някаква грешка при планирането и на възможни екологични поражения. Казват, че горивото е трудно за обработка, че трябва да се вземат всевъзможни предпазни мерки против отравянето на персонала, че фабриката за демонтиране е само на три километра от някакъв град, и т.н. и т.н. — Гудли направи малка пауза. — Обясненията са разумни, но след като ги чуеш, започваш да се питаш: Нима е възможно положението да е толкова лошо?

— Това са структурни проблеми — каза Джак. — Притиска ги обстоятелството, че не могат да строят заводи далеч от населените места. А не могат, защото там малка част от хората имат коли и придвижването им до работното място ще бъде доста по-трудно, отколкото тук. Именно подобни дребни подробности ни побъркват, когато се опитваме да разгадаем руснаците.