Том Клэнси - Всички страхове

— Добре, никога не сме успявали да го изясним напълно. Банкър ни разбира, но Конгресът като че ли все изостава. Тъй като сме в процес на намаляване на ядреното оръжие с малко повече от петдесет процента, ние нарушаваме ядреното равновесие. Когато и двете страни имаха по десет хиляди ядрени бойни глави, бе съвсем ясно, че ще бъде много трудно — за да не кажа невъзможно — да се спечели ядрената война. Едната страна никога не може да унищожи всички бойни глави на другата. Винаги ще остане нещо, с което да й отвърне.

Но съкращенията променят сметките. В зависимост от съотношението на силите ядрената атака стана теоретически възможна. Именно заради това в договорите е отделено голямо внимание на съотношението на силите.

— Да не би да казваш, че съкращаването усложнява нещата, вместо да ги прави по-лесни? — попита Фаулър.

— Не, сър, не е точно така. Винаги съм твърдял — дори преди години съветвах екипа по преговорите, воден от Ърни Алън, — че нарастватването на стратегическата ефективност след петдесетпроцентно съкращение е илюзорно и почти символично.

— О, я стига — забеляза жлъчно Елиът. — Та това е половината от…

— Доктор Елиът, ако си бяхте направили труда да идвате на игрите КАМЕЛОТ, може би сега щяхте да разбирате повече.

Райън се извърна, преди да забележи реакцията й. Фаулър обаче видя избилата по бузите й червенина и едва не се усмихна от неудобството, което Елизабет явно изпитваше от факта да бъде отрязана пред любовника си. Президентът върна вниманието си на Райън, сигурен, че двамата с Елизабет тепърва ще обсъждат въпроса.

— Тук материята става доста сложна от техническа гледна точка. Ако не вярвате на мен, попитайте министъра на отбраната Банкър или пък генерал Фремънт от Генералния щаб на ОВС на НАТО. Решаващо е именно съотношението на силите, а не числеността. Ако не се съкратят тези полкове със СС-18, съотношението ще се промени до степен, в която Съветите ще имат осезаемо предимство. Договорът цели да намали същественото, а не само цифровото съдържание на заплахата. Има и още нещо.

— Какво? — попита президентът.

— Според доклада КГБ и армията заговорничат помежду си. Както знаете, стратегическите установки на Съветите са у армията, но за сметка на това КГБ контролира бойните глави. Кадишев смята, че след сближаването на двете ведомства контролът върху бойните глави може да стане проблематичен.

— И по-точно?

— По-точно е отказан исканият опис на тактическите бойни глави.

— Значи липсват ядрени бомби?

— С малък заряд. Той само казва, че е възможно.

— С други думи — обобщи Фаулър, — армията им вероятно изнудва Нармонов и като главен коз държи в ръцете си няколко малки бомби.

„Не е зле, господин президент.“

— Правилно, сър.

Фаулър замълча за около половин минута, сякаш за да асимилира информацията.

— Може ли да се разчита на този Кадишев?

— Господин президент, работим с него вече пет години. Съветите му винаги са били от голяма полза и досега никога не ни е подвеждал.

— Възможно ли е да е преминал в другия лагер? — попита Елиът.

— Възможно, но малко вероятно. Ние имаме начини да го установим. Във всеки от докладите има определени кодови фрази, които ни съобщават, че всичко е наред. И в този доклад е така.

— А не можем ли да потвърдим сведенията чрез други източници?

— Съжалявам, доктор Елиът, но не можем.

— Дошъл си тук с непотвърдени сведения? — попита Елиът.

— Точно така — съгласи се Райън, който вече почти не се усещаше от умора. — Агентите, които могат да ме подтикнат да го направя, не са много, но този е един от тях.

— Какво може да се предприеме за потвърждаване на сведенията? — попита Фаулър.

— Ами например да започнем дискретни проучвания чрез собствените си мрежи или пък с ваше разрешение да проведем внимателни консултации с някои от чуждите служби. Британците имат човек в Кремъл, който им дава доста добра информация. Познавам сър Базил Чарлстън и мога да направя ходове в тази насока, но това означава, че и ние ще трябва да им предоставим част от нашата информация. Не можем просто да използваме мрежата му на приятелски начала. На това ниво нещата винаги се уреждат с размяна. Но никога не се решаваме на такъв ход, преди да сме получили одобрението на изпълнителната власт.

— Разбирам. Искам да си помисля един ден. Маркъс знае ли за случая?

— Не, господин президент. Разболял се е от грип. По принцип не бих дошъл тук без предварителна консултация с директора, но си помислих, че ще искате да научите за доклада възможно най-бързо.