Том Клэнси - Всички страхове

— Ела след четиридесет минути. Ще имаш на разположение четвърт час. Аз ще се постарая да те вместя в програмата.

— Благодаря ви, доктор Елиът.

Райън едва се сдържа да не тресне слушалката. „Проклета жена“ — помисли си Джак и се изправи. Кларк вече бе в стаята на Нанси.

— Пали колата.

— Закъде? — попита той, докато ставаше.

— За града — отвърна Джак. — Нанси, обади се на директора. Кажи му, че трябва да съобщя нещо на Шефа, и го моля с цялото дължимо уважение да си довлече задника тук.

Това щеше да създаде трудности. Кабът живееше на около час път от Ленгли.

— Слушам, сър.

Едно от малкото неща, на които можеше да разчита, бе професионализмът на Нанси Къмингс.

— Трябват ми три копия от това. Направи още едно и за директора и върни оригинала в секретна секция.

— Ще стане след две минути.

— Чудесно.

Джак отиде в умивалнята. Само един поглед в огледалото му бе достатъчен да разбере, че Кларк както винаги има право. Наистина изглеждаше отвратително. Но сега не можеше да направи нищо.

— Готов ли си?

— Ако и ти си готов, док.

Кларк вече държеше малко кожено куфарче с документите в него.

С присъщата си ирония тази сутрин животът бе подготвил още изненади. Близо до изхода от междущатска магистрала 66 някакъв глупак бе успял да се блъсне и колата му спираше движението. Разстоянието, изминавано обикновено за десет-петнадесет минути, сега отне цели тридесет и пет. Дори и на висшите държавни служители се налагаше да се съобразяват с движението в окръг Колумбия. Колата на Райън спря пред западния вход точно навреме. Джак не побягна към сградата единствено от страх, че някой може да го забележи. Репортерите също влизаха през този вход. Минута по-късно вече бе в ъгловия кабинет на Лиз Елиът.

— Какво става? — посрещна го съветничката по националната сигурност.

— Предпочитам да го разкажа само веднъж. Получихме доклад от внедрен агент, който няма да ти хареса особено.

— Трябва да ми кажеш поне нещо — забеляза като че ли за пръв път основателно Елиът.

— Нармонов, армията и ядреното му оръжие.

Тя кимна.

— Да вървим.

Разстоянието бе кратко. Минаха по два коридора и покрай осем агенти от тайните служби, пазещи кабинета на президента като почтителни вълци.

— Надявам се посещението ти да си струва — посрещна го Фаулър, без да става от стола си. — Пропуснах заседание по бюджета заради това.

— Господин президент, разполагаме с агент, заемащ доста високопоставено място в съветското управление — започна Райън.

— Знам. Доколкото си спомням, ви помолих да не ми казвате името му.

— Точно така, сър — отвърна Райън. — Сега обаче ще ви го кажа. Олег Кирилович Кадишев. Наричаме го СПИНАКЪР. Беше завербуван от Мери Патриша Фоли преди няколко години, докато тя и мъжът й пребиваваха в Москва.

— Защо ми го съобщаваш? — попита Фаулър.

— За да можете да оцените сведенията. Чели сте докладите му, изпращани под кодови имена ВЪЗСТАНОВИТЕЛ и ЦЕНТЪР.

— ЦЕНТЪР… Това не беше ли онзи, който през септември ни съобщи за проблемите на Нармонов — проблемите със секретните служби?

— Правилно, господин президент.

„Добре се справяш — отбеляза си Райън. — Помниш какво сме ти изпратили.“ Това не можеше да се каже за всички президенти и Джак го знаеше.

— Предполагам, че положението му се е влошило, защото в противен случай нямаше да бъдеш тук. Продължавай — нареди Фаулър и се облегна в креслото си.

— Кадишев казва, че през миналата седмица се е срещнал с Нармонов. И по-точно в края на миналата седмица…

— Чакай малко. Кадишев. Той е депутат в парламента им и лидер на една от опозиционните групи, нали?

— Точно така, сър. Той доста често се среща на четири очи с Нармонов и именно заради това е толкова ценен за нас.

— Чудесно, това го схванах.

— Той твърди, че по време на последната им среща Нармонов наистина се е оплаквал от увеличаващите се проблеми. Позволил е на армията и службите за сигурност да разширят влиянието си в страната, но това явно не е достатъчно. Страхува се от недоволство срещу договора за съкращаване на оръжие. Според Кадишев съветската армия въобще няма желание да се разделя с шестте полка ракети СС-18, които трябва да бъдат унищожени по договора. Нашият човек предава, че Нармонов може би е склонен да отстъпи пред военните по този въпрос. Сър, това ще бъде нарушение на договора и аз съм тук именно заради него.

— Доколко е важно това? — намеси се Лиз Елиът. — Имам предвид техническата страна.