Том Клэнси - Всички страхове

— Всичко ли са получили?

— Искате ли да хвърлите едно око на превода? — попита Джак с ироничен тон.

— Върви при Олсън.

— Заминавам.

След четиридесет минути Райън и Кларк бяха пред кабинета на генерал-лейтенант Роналд Олсън, директор на Агенцията за национална сигурност, разположена във форт „Мийд“, Мериленд, между Вашингтон и Балтимор. В нея цареше атмосферата на втори Алкатраз 99 99 Алкатраз — остров в залива Сан Франциско, който от 1934 до 1964 година е федерален затвор. — Бел.прев. , но, разбира се, без изгледа към залива Сан Франциско. Основната сграда бе заобиколена с двойна желязна ограда, охранявана през нощта от пуснати кучета. Подобен очевиден израз на манията за сигурност не си позволяваше дори ЦРУ, считайки мярката за твърде театрална. Работата на агенцията бе да изготвя и разчита шифри, както и да записва и разгадава всеки електронен шум на планетата. Джак остави шофьора си да чете „Нюзуик“ и влезе в кабинета на последния етаж, от който генералът ръководеше няколко пъти по-голямата от ЦРУ агенция.

— Рон, имаш голям проблем.

— И какъв е той?

Джак му подаде копие от рапорта на НИИТАКА.

— Предупредих те.

— Кога е пуснато това?

— Преди седемдесет и два часа.

— От Вашингтон, нали?

— Точно така. В Москва са го прочели само осем часа по-късно.

— Това означава, че някой от служителите в Държавния департамент може да им го е предал и руското посолство да го е изпратило в Москва по сателитната връзка — каза Олсън. — Или пък информацията е изтекла от служител в шифровъчния център, или от който и да е от петдесет и двамата дипломати в посолството ни в Москва…

— Или пък означава, че са проникнали в шифровъчната ни система.

— СТРАЙП е сигурна система, Джак.

— Рон, защо просто не разшири СТЕП?

— Намери ми средства, и ще го направя.

— Този агент и преди ни е предупреждавал, че са проникнали в системата ни за свръзка. Те четат съобщенията ни, Рон, и в ръцете си държиш доста добро доказателство за това.

Генералът не се предаваше.

— Информацията не е еднозначна и ти го знаеш.

— Е, нашият човек иска лично уверение от директора, че ние не сме изпращали, не изпращаме и няма да изпращаме докладите му по комуникационната си система. Като доказателство за необходимостта от подобна мярка ни изпраща това, с което се е сдобил не без риск за самия себе си. — Джак направи пауза. — Колко хора използват системата?

— СТРАЙП е за изключително ползване от Държавния департамент. Подобна система използва и Министерството на отбраната. Машината е почти същата, но клавиатурите са малко по-различни. Особено я харесват във флота. Лесна е за използване — обясни Олсън.

— Генерале, ние използвахме технологията на произволно избрания лист малко повече от три години. Нашата първа версия СТЕП си служеше с аудиокасети. Сега се насочихме към компактдискове. Системата работи и е лесна за използване. След около две седмици започваме пълната й експлоатация.

— И искаш да вземем пример от вас?

— Защо не?

— Знаеш ли какво ще кажат хората ни, когато разберат, че ще заимстваме система от ЦРУ?

— По дяволите, не помниш ли, че я откраднахме от вас?

— Джак, сега работим върху нещо също толкова лесно за използване, но малко по-сигурно. Разбира се, има и трудности, но хората ми са вече почти готови да я изпробват.

„Почти готови — помисли си Райън. — Значи ще го направят от три месеца до три години.“

— Генерале, предупреждавам ви официално. Имаме признаци, че са проникнали в системите ви за свръзка.

— И?

— И ще го съобщя както на президента, така и на Конгреса.

— Вероятността някой от Държавния департамент да им предава информацията е много по-голяма. Освен това не е изключено ти самият да си жертва на дезинформация. Какво получаваме от този агент? — попита директорът на Агенцията за национална сигурност.

— Доста полезни сведения за отношенията ни с Япония.

— Но нищо за Съветския съюз, така ли?

Джак се поколеба, преди да отговори, но в лоялността на Олсън не можеше да има никакво съмнение. Нито пък в интелигентността му.

— Точно така.

— И си сигурен, че това не е фалшива тревога? Повтарям — сигурен си.

— Рон, ти не си вчерашен. Нима в нашия бизнес има нещо сигурно?

— Трябва ми по-солиден аргумент, за да поискам двеста милиона долара от бюджета. И преди се е случвало. Принципът е: Ако не можеш да разбиеш шифъра на другата страна — накарай я да го промени. Опитай се да ги убедиш, че си проникнал в него.