Том Клэнси - Всички страхове

— Но след нея няма нищо.

— Абсолютно нищо — призна Джоунс. — Повече не се появява. Оттук до края на лентата има само обикновен шум и регистрирани контакти.

— Разполагаш с твърде слабо доказателство, Рон — каза Манкузо и стана, за да изпъне гръб.

— Знам. Именно затова долетях тук. Ако ви бях писал, въобще нямаше ла ми обърнете внимание.

— Какво знаеш за руските сонари, което ние все още не сме научили?

— Стават все по-добри… Приближават се към нивото, на което ние бяхме преди десет-дванадесет години. Обръщат повече внимание на широката лента от нас, но ние вече наваксваме. Препоръчах на Пентагона да погледне по-внимателно широколентовата интеграционна система, която разработват „Тексас Инструментс“. А дето казахте, че сте черна дупка, капитане… Хмм, това не е непременно хубаво. Черната дупка не може да се види, но може да се прихване. Ами ако някой проследи „Охайо“ по това, което трябва да е там, а не е?

— Имате предвид обикновения шум ли?

— Да — кимна Джоунс. — Вие правите дупка в него. Правите черно петно, в което няма шум. Ако другият има добри филтри и отличен сонарен оператор, съществува възможност да ви проследят.

— Доста слаба.

Джоунс кимна утвърдително.

— Но съществува. Направих необходимите изчисления. Вероятността е малка, но я има. Освен това започват да пускат в действие нова голяма апертурна 95 95 Апертура — величина, която характеризира ефективния отвор на оптична система. — Бел.прев. опашка, разработена от специалистите в Мурманск. Добра е колкото и BQR-15.

— Не може да бъде — реагира Манкузо.

— Може, капитане. Технологията не е нова. Какво още знаем за „Лунин“?

— В момента е в доковете. Да видим — каза Манкузо и се обърна към картата на стената. — Ако наистина е бил той и ако се е насочил право към базата си… От техническа гледна точка е възможно, но предположенията стават прекалено много.

— Просто казвам, че тази птичка е била наблизо, когато сте изстреляли въздух срещу „Омаха“. После сте се насочили на юг и те са ви последвали. Издали сте шум от корпуса си, на който руснакът е реагирал и след това е прекъснал контакта по собствена инициатива. Информацията е оскъдна, но съвпада. Може би — повтарям, — може би. Все пак за това ми плащат, момчета.

— Похвалих Рикс, задето е пораздрусал „Омаха“ — обади се Манкузо след минута. — Искам да имам агресивни капитани.

Джоунс цъкна с език, за да разсее напрежението в кабинета.

— Чудя се защо ли, Барт.

— Холандеца знае за онази работа, която свършихме на брега. За находката.

— Беше малко трудничко — призна Джоунс.

— Тридесет процента шанс…

— Ако приемем, че другият капитан също е умен, вероятността нараства. Дубинин е имал отличен учител.

— За кого говорите? — намеси се капитан трети ранг Клагет с леко нетърпение.

— Нали знаеш, че за руския клас „Тайфун“ разполагаме с изобилна информация. Много повече, отколкото имаме за торпедата им. Никога ли не си се питал откъде все пак сме я взели, капитане?

— По дяволите, Рон.

— Не съм нарушил правилата, капитане. Освен това той трябва да знае.

— Не мога да го направя. Просто не мога.

— Чудесно, Барт.

Джоунс направи пауза.

— Капитане, вие можете да направите един куп предположения как все пак сме получили толкова много информация наведнъж. Можете дори и да отгатнете.

Клагет, разбира се, бе чувал доста слухове. Например защо док № 810 в Норфолк преди години бе затворен за толкова дълго. Разправяха се най-различни истории, но само в каюткомпаниите на подводниците по време на плаване, и то дълбоко под водата. И още как американският флот се е сдобил с руска подводница ракетоносец. Или пък как във Военноморското училище по ядрена енергетика в Айдахо се е появил доста странен реактор, който след опитите отново изчезнал. Клагет бе чувал и за подробните схеми, а дори и за екземплярите от съветски торпеда, изникнали по странен начин в Гротън. Говореше се още, че по време на ракетна стрелба във военновъздушната база „Ванденберг“ някои от ракетите не приличали на американски. Освен това във флота се бяха получили доста ценни разузнавателни сведения от оперативен характер. Те явно идваха от човек, който знае за какво, по дяволите, говори. Разузнавателната информация във флота рядко биваше такава. Клагет погледна униформата на Манкузо, върху която висеше лента, означаваща медал за особени заслуги — най-голямата американска награда в мирно време. На лентата се виждаше звездичка, която означаваше, че наградите са две. Освен това Манкузо бе по-скоро млад за ескадрен командир и определено млад за контраадмирал. В кабинета му имаше и човек, който бе плавал с него и сега го наричаше Барт. Клагет кимна към доктор Джоунс.