Том Клэнси - Всички страхове

— Е, комодоре, нямаше нужда.

— По дяволите, Рон, нима очакваш да оставя стар приятел като теб да търси кола под наем?

— Всъщност да.

Манкузо изсумтя. Шофьорът му нахвърля чантите в багажника на флотския плимут, а Манкузо и Джоунс се настаниха на задната седалка.

— Как е семейството?

— Чудесно, благодаря, комодоре…

— Може да ме наричаш Барт, доктор Джоунс. Освен това съвсем наскоро кандидатствах за адмиралски чин.

— Браво бе — забеляза доктор Джоунс. — „Барт.“ Това ми харесва. Само не ме наричай „Инди“. Значи сега за семейството. Ким подготвя доктората си. Децата ходят на училище. А аз май се превръщам в бизнесмен.

— Мисля, че правилната дума е entrepreneur 94 94 Entrepreneur (фр.) — предприемач. — Бел.прев. — забеляза Манкузо.

— Добре, ще си говорим с термини. Притежавам голям дял в една компания. Но все още си цапам ръцете. Наел съм човек, който да се занимава с всичките глупости по счетоводството. Все още обичам да върша истинска работа. Миналия месец бях на „Тенеси“, за да проверя новата им система. — Джоунс погледна шофьора. — Можем ли да говорим тук?

— Старшина Винсънт знае повече от самия мен. Така ли е, старшина?

— Тъй вярно, сър. Адмиралът е винаги прав, сър — отвърна шофьорът, докато завиваше към Бангор.

— Имаш проблем, Барт.

— Голям ли е?

— Уникален проблем, капитане — отвърна Джоунс, като премина към стила, в който и двамата говореха по време на службата си на подводницата „Далас“. — Никога преди не се е случвало такова нещо.

Манкузо го погледна в очите.

— Имаш ли снимки на децата?

— Разбира се. Как са Майк и Доминик? — попита на свой ред Джоунс.

— Ами Майк иска да ходи във военновъздушната академия.

— Кажи му, че въздухът промива мозъка.

— Доминик иска да учи в Калифорнийския технически.

— Сериозно? По дяволите, мога да му помогна.

През останалата част от пътуването си говориха за дребни неща. Манкузо влезе в кабинета си и затвори вратата след Джоунс. Преди това поръча кафе на стюарда.

— Какво има, Рон?

Отговорът на Джоунс дойде само след секунда колебание:

— Мисля, че „Мейн“ е била проследена.

— Клас „Охайо“? Проследена? Не се занасяй.

— Къде се намира в момента?

— Връща се в открито море. Сега на борда е Синият екипаж. След като излезе от пролива, ще направи проверка на шумовете и после се отправя към патрулната си зона.

Манкузо можеше да обсъжда всякакви въпроси с Джоунс. Компанията му съветваше американския флот по въпросите на сонарната технология. Така че Джоунс разполагаше с богата оперативна информация.

— Има ли в базата някой от Златния екипаж?

— Капитанът е в отпуск. Тук е помощник-капитанът Клагет. Познаваш ли го?

— Не беше ли на борда на „Норфолк“? Черен, нали?

— Точно така.

— Чувал съм добри думи за него. По време на квалификацията си свърши чудесна работа. Наблюдавах го и мога да те уверя, че се справя майсторски.

— Прав си. Момчето е наистина доста талантливо. Следващата година по това време ще поеме командването на атакуваща подводница.

— Кой му е командир?

— Хари Рикс. Чувал ли си за него?

Джоунс заби поглед в пода и измърмори нещо.

— Отскоро при мен работи едно ново момче. Уволнил се е от флота. За последен път е плавал под командването на Хари Рикс. Наистина ли е толкова лош, колкото го описват?

— Рикс е великолепен инженер — отвърна Манкузо. — И това не са празни приказки. По тези въпроси е направо гений.

— Чудесно, капитане, ти също отговаряш на описанието. Но може ли да управлява подводница?

— Искаш ли кафе, Рон? — попита Манкузо и посочи таблата.

— Може би е по-добре да извикаш Клагет, сър. — Джоунс стана и взе чашата си. — Откога си се преквалифицирал в дипломат?

— Такава ми е работата, Рон. Никога не съм споменавал пред външни хора за лудориите, които си вършил на „Далас“.

Джоунс се обърна и се засмя.

— Добре, признавам, че ме хвана натясно. Анализите от сонара са в куфарчето ми. Трябва да видя курса, дълбочината и още сума ти работи. Според мен вероятността да са проследили „Мейн“ е доста голяма и въобще не се шегувам, Барт.

Манкузо вдигна телефона си.

— Намерете капитан трети ранг Клагет. Ще го приема незабавно в кабинета си. Благодаря. Рон, сигурен ли си…

— Сам проверих анализите. Един от хората ми ги е прегледал и е доловил шепота. Висях над информацията около петдесет часа, за да не пропусна нещо. Според мен шансът лодката да е проследена е едно към три, ако не и по-голям.