Том Клэнси - Всички страхове

— Знаете си урока, капитане. Сега можем ли да говорим по същество?

Рон отключи куфарчето си и извади дебел сноп компютърни разпечатки.

— Точно около средата на патрула ви.

— Добре, това беше, когато се залепихме за „Омаха“.

— Не говоря за това. „Омаха“ е била пред вас — каза Джоунс, като прелистваше страниците.

— Все още не вярвам, но щом като искате, ще погледна материалите ви.

Компютърните разпечатки всъщност представляваха графично отражение на информацията от сонара. Върху всяка от тях имаше дата. На отделните страници имаше информация и за условията — главно температура на водата.

— Тогава около вас е било доста гъсто населено — каза Джоунс и посочи страниците. — Четиринадесет риболовни корабчета, шест дълбоко газещи търговски кораба, а виждам, че не са ви липсвали и китове. Значи операторите на сонара са били доста заети, а дори и претоварени.

— Това е вярно — позволи си да се съгласи Клагет.

— А какво ще кажете за това? — посочи един графично изобразен шум Джоунс.

— Ами докато преследвахме „Омаха“, капитанът реши малко да ги поразтърси, като изстреля срещу тях въздух под налягане.

— Сериозно ли? — попита Джоунс. — Е, това обяснява реакцията им. Предполагам, че на „Омаха“ са си сменили бельото и са се отправили на север. Между другото, на мен никога нямаше да успеете да ми погодите такъв номер.

— Така ли мислите?

— Да, точно така — отвърна Джоунс. — Винаги съм обръщал особено внимание на обстановката. Аз съм се измъквал от „Охайо“, капитане, знаете ли това? Вие можете да бъдете проследени. Всеки може. Вижте сега тук.

Компютърната разпечатка представляваше какофония от точки, които в по-голямата си част, изглежда, показваха обикновен шум. Сякаш цял мравуняк се бе наговорил да върви през листите в продължение на часове. Както при всички случайни събития, и в това имаше несъответствия. Например виждаха се места, през които по една или друга причина мравките не бяха минали. А имаше и други, на които се бяха събрали и след това внезапно разпръснали.

— Ето, вижте тази линия — каза Джоунс. — Един и същ контур се повтаря осем пъти, и то само когато термоклинът изтънява.

Капитан Клагет се намръщи.

— Осем, казвате? Тези двата сигурно са отражения от рибарски корабчета или пък от много далечни контакти в конвергентната зона.

Клагет запрелиства страниците. Той познаваше сонара си.

— Тук слоят е тънък.

— Именно затова хората ви са го пропуснали. Както на борда, така и при проверките след патрула. Но, от друга страна, аз проверявам работата ви именно заради това — обясни Джоунс. — Кой е бил наблизо по това време?

— Комодоре? — попита Клагет и след утвърдителното кимване на Манкузо продължи: — Някъде в района трябва да е била лодка от клас „Акула“. „Омаха“ я е изгубила южно от Кодиак, което значи, че е била най-много на шестстотин мили от нас. Е, не е задължително да е била точно тази лодка.

— Коя?

— „Адмирал Лунин“ — отвърна Клагет.

— Капитан Дубинин?

— За бога, ти май знаеш всичко — намеси се Манкузо. — Казват, че е много добър.

— Сигурно е вярно. Имаме общ приятел. Капитан Клагет знае ли за случая?

— Не. Съжалявам, Холандец, но просто така се налага.

— Той трябва да го знае — каза Джоунс. — Тази секретност все повече ни пречи, Барт.

— Заповедите са си заповеди.

— Да, разбира се. Както и да е. Ето, тук ми прищрака нещо. Последната страница — поясни Рон и отново запрелиства. — Излезли сте на антенна дълбочина…

— Да, имахме учение с ракетите.

— Корпусът ви е издал шум.

— Издигахме се бързо, а корпусът е от стомана — не от пластмаса — отвърна леко раздразнен Клагет. — Е, и?

— И сте минали през слоя по-бързо от „опашката“ си. Апаратурата ви го е засякла.

Клагет и Манкузо млъкнаха. Те видяха неясната вертикална линия, която се намираше в честотния диапазон, издаващ акустичния почерк на съветска подводница. Нямаше съмнение, че доказателството е убедително, НО както и всичко останало, посочено от Джоунс, то бе в противоположна на курса на „Мейн“ посока.

— Ако бях комарджия, какъвто, слава богу, не съм, щях да ви дам възможност две към едно, че докато сте били под слоя, някой отгоре ви е дублирал. Той е уловил шумовете от корпуса ви, разбрал е, че излизате на плитко, и се е гмурнал под слоя точно в момента, в който вие сте се изкачи ли. Умно. Големият ъгъл на издигане обаче означава, че опашката ви е останала под слоя по-дълго от нормалното. Именно заради това имаме и следата.