Том Клэнси - Всички страхове

„А освен това — засмя се вътрешно тя, — когато забременея, няма да има нужда да правя кросове за поддържане на формата.“

Ръцете на Джак напълно я съблякоха и я отпуснаха на леглото. Джак умееше да прави това. Тя го помнеше още от първия им набързо направен опит. Именно тогава Кети разбра, че Джак ще поиска ръката й след като вече бе получил и останалите части на тялото. Отново я напуши смях. Ръцете му милваха кожата, която сега бе едновременно гореща и студена при допира. И когато най-сетне бе я поискал, бе събрал куража да попита, Кети видя страха и ужаса от евентуален отказ в очите му. А самата тя цяла седмица се бе притеснявала — веднъж дори плака, — че може да не я поиска, че може да промени решението си, че може да си намери друга. Още преди да се бяха любили за пръв път, Кети вече знаеше. Това бе той. Джак е мъжът, когото щеше да прекара живота си, чиито деца щеше да носи и когото щеше да обича до гроб, а може би дори и след това, ако свещениците бяха прави. Ръстът, силата, смелостта, която бе показал два пъти пред очите й — и вероятно още доста пъти на места, за които не знаеше, — не бяха най-важното. Джак бе добър, нежен и имаше морална сила, която съзираха само проницателните. Съпругът й бе обикновен в едни неща, уникален в други, но мъж във всички, с цялата необходима за това сила и със съвсем малко на брой недостатъци.

А тази вечер щеше да я дари с ново дете. Цикълът й, предсказуем както винаги, бе потвърден и от сутрешната температура. Е, това, разбира се, бе само статистическа вероятност, но в нейния случай — доста голяма. Не трябваше да влиза в амплоато си на лекар. Не с Джак и не сега.

Кожата й вече гореше. Джак бе толкова умел. Целувките му — едновременно нежни и страстни. Ръцете му — невероятно опитни. Разваляше прическата й, но сега това нямаше значение. Хирургическите шапки превръщаха къдренето в загуба на време и пари. През уханието на пудрата проникнаха миризмите на жена, която бе почти готова. Кети обикновено участваше по-активно в тези епизоди, но тази вечер се остави напълно във владение ма Джак. Той изучаваше копринената й кожа и търсеше… интересните места. Понякога това му харесваше. Харесваше му и когато Кети играеше по-активна роля. Но играта винаги можеше да е различна. Реакцията на Кети дойде малко неочаквано. Тя изпъна гръб и изстена, без да казва нищо смислено. Нямаше нужда от думи. Бяха женени от доста време и Джак знаеше всички сигнали. Тя го целуна страстно и заби нокти в раменете му. Този сигнал означаваше: „Сега!“

Но не последва нищо.

Тя взе ръката му, целуна я и я премести по-надолу, за да му покаже, че е готова.

Джак изглеждаше необикновено напрегнат. Добре, не биваше да го пришпорва… защо да не… в края на краищата го бе оставила да води и ако сега се промени… Тя премести ръката му обратно на гърдите си и не остана разочарована. Сега Кети обърна по-голямо внимание на Джак. Или поне се опита. Умението му да я възбужда не се бе променило. Тя отново извика леко, целуна го страстно, изпъшка и му показа, че той е избраникът й. Че светът й се върти около него точно както и неговият около нея. Но раменете и гърбът му останаха все така напрегнати. Какво става?

Ръцете й отново започнаха да се движат по гърдите му, подръпвайки игриво черните косъмчета. Това винаги му харесваше… Особено пък ако пръстите й продължаха надолу по линията от косми към…

„Какво?“

— Какво има, Джак?

Той се претърколи далеч от жена си и остана да лежи по гръб с поглед, впит в тавана.

— Изморен ли си?

— Предполагам, че това е причината — смотолеви Джак. — Извинявай, миличка.

„По дяволите, по дяволите, по дяволите!“ Но преди да успее да измисли какво да каже, очите на мъжа й се затвориха.

„Виновни са дългите часове на работа и всичкото това пиене.“ Не беше честно! Точно днес, точно в този момент и…

„Ставаш егоистка.“

Кети стана и вдигна пеньоара си от пода. Тя го сгъна внимателно, извади друг, който беше подходящ за сън, и се отправи към банята.

„Той е мъж, а не машина. Изморен е. Работи прекалено много. На всеки се случва. Понякога той го иска, а ти не си в настроение. И тогава на него му е криво, макар че не е виновен, както не си виновна и ти. Имаш чудесен брак, но не и перфектен. Джак е най-добрият мъж, който някога си срещала, но също не е идеален.

Но аз исках…

Аз исках още едно бебе и подходящият момент бе точно тази вечер!“

Очите на Кети се напълниха със сълзите на разочарованието. Знаеше, че не постъпва честно. Но това не й помагаше да преодолее разочарованието си. Освен това беше и малко ядосана.