Том Клэнси - Всички страхове

Удивителното и в този случай бе, че такова огромно количество хартия съдържа толкова малко информация. „Може би — помисли си Уелингтън — именно в това е целта на държавната служба — да си даде вид, че развива дейност, докато всъщност не прави почти нищо.“ Той цъкна с език. В крайна сметка задачата на повечето документи бе именно такава. За двеста долара на час адвокатите си умираха да размишляват върху мястото на запетайките в текста, който изготвяха. Уелингтън спря и си даде малко почивка. Пропускаше нещо очевидно.

Администрацията на Фаулър явно не харесваше Райън. Защо тогава го бяха предложили за заместник-директор на ЦРУ? От политически съображения? Но политическите съображения означаваха на определени постове да се назначават некомпетентни хора… Всъщност дали Райън въобще имаше някакви политически връзки? От досието му не личеше. Уелингтън отново се зарови из документите и намери писмо, подписано от Алън Трент и Сам Фелоус. Двамата бяха доста странна двойка — хомосексуалист и мормон. Райън е бил утвърден сякаш на шега. По-лесно от Маркъс Кабът и дори от двете звезди в кабинета на Фаулър — Банкър и Талбът. Това донякъде се дължеше и на второстепенния му пост, но той не обясняваше всичко. Лесното утвърждаване говореше за политически връзки от най-добро качество. Защо? Какви връзки? Трент и Фелоус… „За какво, по дяволите, могат да се съгласят един с друг двамата?“

Фаулър и хората му със сигурност не харесваха Райън. Иначе главната прокуратура нямаше да възложи случая на Уелингтън. Случай? Нима правилното определение за действията му бе „случай“? Ако имаше „случай“, то защо с него не се занимаваше ФБР? Явно от политически съображения. Райън на няколко пъти бе работил в тясно сътрудничество с ФБР… но…

Уилям Конър Шоу, директор на Федералното бюро за разследване, имаше авторитет на най-честния човек в правителството. Макар и наивен политик, той просто излъчваше почтеност, а това съвсем не бе лошо качество за един полицай, нали? Конгресът явно мислеше по същия начин. Чуха се дори мнения за премахване на специалните следователи. ФБР бе станало толкова чисто, че от тях просто нямаше нужда. Но инициативата отмря.

Случаят бе доста интересен. Именно подобни случаи можеха да изградят една кариера.

„Сега дните са по-къси“ — каза си Джак. Не че закъсняваше повече, отколкото преди. Просто се стъмваше по-рано. Земната орбита около слънцето и фактът, че оста на въртене не бе перпендикулярна на плоскостта на… еклиптиката? Или нещо подобно. Шофьорът го остави пред входната врата и Джак уморено влезе вътре. Чудеше се кога за последен път — без да се броят почивните дни — бе виждал къщата си на дневна светлина, а не осветена от електрически крушки. Единственото успокоение бе, че не носи работа у дома, но и то не бе много вярно. Той наистина не носеше никакви документи, но трудно можеше да прогони работата от мислите си.

Райън чу шумовете, които излъчваше всяка нормална къща. Телевизорът бе обърнат на „Никълейдиън“ 93 93 Никълейдиън — американско детско телевизионно предаване. — Бел.прев. . Пералнята издаваше странно бучене. Трябваше да я оправи. Той влезе в гостната.

— Татко! — извика Джак младши и се втурна да прегърне баща си. — Татко, нали обеща да ме заведеш на бейзболен мач — изгледа го тъжно синът му.

„По дяволите…“ Децата отново бяха тръгнали на училище и сега в Балтимор сигурно имаше не повече от пет-шест домакински мача. Трябваше, трябваше, трябваше… „Кога?“ Кога можеше да се освободи? Новият център за свръзка бе едва наполовина готов, а идеята бе негова и не можеше да го изостави. Освен това вече изоставаха и ако искаха да бъде готов в предвидения срок, трябваше да побързат…

— Ще опитам, Джак — обеща Райън на сина си, който бе твърде малък, за да разбере, че има и по-обвързващи неща от бащината дума.

— Татко, ти обеща!

— Знам.

„По дяволите.“ Джак мислено си отбеляза, че трябва да направи нещо по въпроса.

— Време е за сън — извика Кети. — Утре сте на училище.

Райън прегърна и целуна двете си деца, но упражнението по обич само остави празно място в съвестта му. В какъв баща се превръщаше? Джак младши щеше да получи първо причастие през април или май следващата година, а Райън въобще не бе сигурен дали ще си е у дома по това време. По-добре още сега да разбере датата, за да може да я впише в програмата си. Или поне да се опита да я впише. Джак си напомни, че малките неща като например обещанията към децата бяха…