Том Клэнси - Всички страхове

Върху бюрото на Уелингтън се виждаше струпан цял куп хартия. Кабинетът му се намираше почти в тавана на Министерството на правосъдието. Единственият прозорец гледаше право към паркинга, разположен в средата на комплекса, строен още по времето на депресията. Стаичката бе малка и климатичната инсталация често се повреждаше, но Уелингтън имаше кабинет. Фактът, че правистите усилено избягват да влизат в съдебна зала, е малко известен В това отношение те приличат на самохвалковците, които въобще не обичат тестовете за проверка на способностите. Ако Ърнест бе приел работата, предлагана му от нюйоркските адвокатски кантори — някъде възнаграждението достигаше сто хиляди долара годишно, — задачите му щяха да бъдат: четене на доказателства; секретарска работа и преглеждане на договори, за да открие евентуално скритите вратички в тях. Първите дни в Министерството на правосъдието обаче бяха доста по-различни. Докато в прокуратурата щяха направо да го подхвърлят в съдебната зала да се оправя както може, то тук нещата стояха другояче. Уелингтън преглеждаше досиета, търсеше нюанси и евентуални технически нарушения на закона. Сякаш бе редактор на някакъв гениален автор на криминални романи. Уелингтън започна да си води бележки.

Джон Патрик Райън. Заместник-директор на Централното разузнавателно управление. Предложен от президента и одобрен на поста си преди две години. Преди това заместник-директор по разузнаването — длъжност, която заема след смъртта на адмирал Джеймс Гриър. Преди това е специален помощник на заместник-директора по разузнаването Гриър и понякога специален представител на Разузнавателното управление в Англия. Райън е бил преподавател по история във Военноморската академия, завършил е Джорджтаунския университет и е работил като брокер в балтиморския офис на „Мерили Линч“. Освен това за кратко е бил морски пехотинец с чин „младши лейтенант“. „Очевидно е човек, който обича да сменя поприщата“ — забеляза Уелингтън и си записа по-важните дати.

Лично имущество. Финансовата оценка беше още в първите страници на досието. Райън явно бе доста заможен. И откъде ли бяха дошли парите му? Анализът на този въпрос отне няколко часа. В брокерския си период Дж. П. Райън се бе изявявал като истински каубой. Заложил над сто хиляди долара на Чикагската и Северозападната железопътна компания и спечелил… ШЕСТ милиона! Това наистина бе отличен удар — вероятности 60 към 1 не се срещаха често, нали? — но не единственият. След като е натрупал състояние от около осем милиона долара, Джак приключил със сделките и отишъл и Джорджтаунския университет за докторат по история. Въпреки това продължил да играе на борсата, но вече на аматьорски начала. Спира, когато постъпва на държавна служба. Сега имуществото му се управляваше от множество инвестиционни съветници… чиито счетоводни методи бяха доста консервативни. В момента състоянието на Райън, изглежда, бе около двадесет милиона долара, а дори и малко повече. Изчисленията се базираха на откъслечни сведения. Всичко, което достигаше до Райън, бяха докладите за седмичните печалби. Разбира се, сигурно имаше и други начини, но те бяха напълно законни. Изглеждаше невъзможно да се докажат някакви финансови злоупотреби. Може би ако се монтираха подслушвателни апарати към телефоните на брокерите му, но и това не бе лесна работа.

Сенатската икономическа комисия обаче бе възбудила разследване срещу Райън. Но то по-скоро е било разследване на фирмата, а не на самия Райън. Изводът, че не са констатирани нарушения, бе прикрепен към досието. Но Уелингтън забеляза, че преценката касае повече техническите подробности, а не толкова същността на въпроса. Райън се бе забавил да даде съгласие за началото на проверката — напълно разбираемо — и правителството не го бе натиснало. Това вече не бе толкова разбираемо, макар и обяснимо тъй като Райън не е бил целта на разследването. Някой е решил, че всичко е просто съвпадение. Но въпреки това Райън бе извадил парите от сметката си на… „Джентълменско споразумение?“ — написа на листа си Уелингтън. Може би. Ако запитаха Райън, той може би щеше да каже, че ги е извадил поради прекалено развитото си чувство за вина. Парите са отишли в странични сметки, натрупвали са се с годините и са стояли непобутнати, докато в края на краищата всички са отишли в… „Аха. Това е интересно…“

„Защо точно образователен фонд? Коя е Карол Зимър? Защо Джак Райън проявява интерес към децата й?“