Том Клэнси - Всички страхове

Барт Манкузо остави чашата си.

— Трудно ми е да го повярвам.

— Знам. Точно затова хвърлих толкова труд над този анализ.

Във флота на Съединените щати мисълта, че американска подводница ракетоносец никога, нито един-единствен път не е проследявана, бе издигната в култ. Както е с повечето култове, и тук имаше неверници.

Разположението на американските бази за подводници ракетоносци не бе тайна. Дори и американските пощальони знаеха къде точно да доставят пратките. В стремежа си да спести средства флотът използваше предимно охранителни фирми да пазят базите. Наричаха ги „ченгета под наем“. По принцип навсякъде другаде, където ставаше въпрос за ядрено оръжие, се използваха морски пехотинци. Щом някъде имаше пехотинец, значи ядреното оръжие не бе далеч. Освен това ракетоносците коренно се различаваха от атакуващите подводници. Лодките бяха записани в корабните регистри, а моряците носеха имената им на баретите си. С тази достъпна за всекиго информация на руснаците не бе трудно да разположат собствените си подводници така, че да хванат американските на излизане от базата.

В началото всичко вървеше по плана. Първите класове руски подводници бяха екипирани с хидроакустични системи „Хелън Келър“, които нито можеха да „виждат“, нито пък да „чуват“. Самите руски лодки бяха по-шумни от автомобил със спукано гърне. Но с въвеждането на въоръжение на клас „Виктор III“, които се приближаваха по характеристики и сонар до американския „549“, нещата се промениха. „Виктор III“ започнаха да се по явяват в пролива Хуан де Фука — а и на други места — и да причакват американските подводници. Те установяваха контакти и трудно ги прекъсваха. Често се появяваше и активното сонарно излъчване, което изнервяше и вбесяваше американските екипажи. Поради тази причина американските ракетоносци често се придружаваха от атакуващи подводници, чиято задача бе да гонят съветските лодки. Целта лесно се постигаше, тъй като руските сонари засичаха втори обект и се объркваха в тактическата обстановка. Всъщност американските ракетоносци биваха проследявани само в плитки води, в близост до добре известни пристанища, и то за кратко време. Веднага щом достигнеха дълбоки води, американците прилагаха изпитана тактика, Те увеличаваха скоростта, за да намалят ефективността на сонара, правеха лъжливи маневри и после притихваха. Тези действия винаги даваха резултат и контактът прекъсваше. Съветската лодка губеше американската и от ловец се превръщаше в жертва. По правило ракетоносците притежаваха високоефективни торпедни отделения. По-агресивните капитани зареждаха и четирите тръби с торпеда модел 48, прицелваха се в обърканата съветска подводница и я държаха на мушка, докато тя безпомощно се луташе.

Така че в своите райони за патрулиране американските ракетоносци бяха просто неуязвими. Когато изпращаха атакуващи подводници да ги преследват с учебна цел, се вземаха необходимите предпазни мерки и операцията се провеждаше на нужната дълбочина. Но дори и американските атакуващи лодки от най-новия клас „688“ рядко успяваха да проследят ракетоносец. А случаите на проследена „Охайо“ се брояха на пръстите на едната ръка. Тук винаги се касаеше за груба капитанска грешка, която неизбежно носеше-черна точка в досието. От друга страна, само най-добрите капитани на атакуващи подводници, които задължително трябваше да имат и късмет, успяваха да се възползват от грешките и да проследят „Охайо“, без на свой ред да бъдат разкрити. „Омаха“ имаше един от най-добрите капитани в Тихоокеанския флот и въпреки това не успя да засече „Мейн“. А в „Омаха“ разполагаха и с разузнавателни сведения, за които руснаците не можеха дори да мечтаят.

— Добро утро, сър — поздрави Клагет с влизането си в кабинета на Манкузо. — Надявам се, че не съм се забавил.

— Капитане, това е доктор Рон Джоунс.

— Това ли е Джоунси, с когото обичате да се шегувате, сър? — попита Клагет и пое ръката на цивилния.

— Не бива да вярвате на нито една от историите, които сте чули — каза Джоунс.

Когато забеляза погледите на двамата, Клагет се сепна.

— Да не би някой да е починал?

— Сядай там — каза Манкузо. — Рон смята, че по време на последния патрул може би сте били проследени.

— Измишльотини — забеляза Клагет. — Извинете ме, сър.

— Доста сте сигурен — обади се Джоунс.

— „Мейн“ е най-добрата подводница, с която разполагаме, доктор Джоунс. Ние сме черна дупка. Не излъчваме звуци, а само ги прихващаме.