Том Клэнси - Всички страхове

— Прилича на скъпоценен камък — обади се Гусн зад рамото на Фром.

Машинният оператор широко се усмихна.

— Става — прецени Фром. — Ще бъда доволен, когато изработите още пет със същото качество. Всяка метална част трябва да бъде такава. Започвайте нова — заповяда той на работниците. После подаде заготовката на Гусн и се отдалечи.

— Неверник — изсъска работникът.

— Вярно е — съгласи се Гусн, — но е най-умният човек, когото съм срещал.

— По-скоро бих работил за евреин.

— Справили сте се великолепно — каза Гусн, за да смени темата.

— Ако някой преди ми бе казал, че е възможно толкова гладко да се полира метал, нямаше да му повярвам. Тази машина е невероятна. С нея мога да направя всичко.

— Хубаво. Направи още една заготовка — усмихна се Гусн.

— Както наредиш.

Гусн се отправи към стаята на Куати. Командирът се бе вторачил в една чиния с храна, но не смееше да я докосне от страх, че ще повърне.

— Може би това ще облекчи болката ти — каза Гусн.

— И какво е то? — попита Куати и пое детайла.

— По такъв начин ще изглежда плутоният.

— Прилича на стъкло.

— Още по-гладък е. Достатъчно гладък, за да бъде лазерно огледало. Мога да ти кажа точността, с която е изработен, но ти никога не си виждал толкова малко нещо в живота си. Фром е гений.

— Той е арогантен, непоносим…

— Да, командире, но пък е точно човекът, от когото имаме нужда. Сам никога нямаше да се справя. Може би, ако имах година-две, щях да преработя израелската бомба в нещо. Проблемите се оказаха много по-сложни, отколкото си мислех само допреди няколко седмици. Но този Фром… колко неща научих от него! Когато свършим, ще съм в състояние да повторя целия процес, и то съвсем сам.

— Наистина ли?

— Командире, знаеш ли какво е да си инженер? — попита Гусн. — Прилича на готвенето. Всеки може да го направи, ако има продуктите, рецептата и готварската книга. Е, тук е малко по-трудно, но принципът е същият. Трябва да знаеш как да използваш различните математически формули, но те също са скрити в книгите. Всичко е въпрос на обучение. С компютрите, ма шините и добър учител — като това копеле Фром…

— Тогава защо повече хора не са…

— Съставките се набавят много трудно. Особено плутоний или уран-235 За набавянето им е необходим специален ядрен реактор или пък новата центрофужна технология. И двете съставки изискват големи капиталовложения и много се набиват на очи. Това обяснява и огромните предпазни мерки, взимани при транспортирането и съхраняването на бомбите и техните съставни части. Старата приказка, че бомбите се правят много трудно, е опашата лъжа.

За Уелингтън работеха трима сътрудници. Всеки от тях бе опитен следовател, свикнал с политически деликатните случаи, изискващи изключителна секретност. Работата му бе да установи свързаните с разследването области, а след това да прегледа и свърже в едно информацията, подавана от сътрудниците му. Най-трудната част бе да не се даде повод на обекта да подозира, че е разследван. А обекти от типа на Райън правеха задачата тежка. Заместник-директорът на Централното разузнавателно управление бе самата проницателност. Предишната му работа го бе научила да долавя и най-незабележителните аспекти от всекидневието. Значи трябваше да се пипа бавно, но не прекалено мудно. Освен това младият прокурор имаше чувството, че целта му не е да събере доказателства, подходящи за пред Върховния съд. Така че му се предоставяше повече свободно пространство за действие. Уелингтън смяташе, че Райън не е толкова глупав, та да наруши закона. Разпоредбите на сенатската икономическа комисия са били заобиколени, а може би дори пренебрегнати, но по време на проверката й става ясно, че Райън е предприел всички свои действия съвсем добронамерено и с пълното съзнание, че не нарушава никакви разпоредби. Преценката може и да е била технократска, но законът също бе такъв. Комисията сигурно е можела да натисне и сигурно е щяла да получи обвинение, но не и осъдителна присъда срещу Райън… може би дори са можели да го принудят да направи самопризнание, макар че Уелингтън се съмняваше. Те са му го предложили в знак на добронамереност, но Райън е отвърнал с краткото и просто „не“. Той не бе човек, който се примирява, когато го натискат и побутват в ъглите. Райън бе убивал хора! Все пак Уелингтън не се плашеше. За него фактът просто бе индикатор за силата на характера. Райън бе кораво, заплашително копеле, което посрещаше опасностите и с рогата напред, ако се наложи.