Том Клэнси - Всички страхове

— Единственият проблем е нашият приятел Манфред. И по-точно жена му. Тя знае какви умения притежава съпругът й, а също и че е в чужбина. Някоя нейна макар и безобидна приказка може да привлече нечие внимание.

— Тя знае ли точно с какво се е занимавал преди?

— Манфред е изключително съвестен по отношение на секретността, но трябва да допуснем, че знае. Жените знаят всичко, нали?

— Продължавай — обади се уморено Куати.

— Ако открие трупа й, полицията със сигурност ще се заинтересува къде е мъжът й, а това също ще ни навлече неприятности. Тя трябва да изчезне. Така ще си помислят, че е отишла при мъжа си.

— Вместо в края на операцията да стане обратното — забеляза с измъчена усмивка Куати.

— Точно така.

— Що за жена е тя?

— Хитра, алчна и неверница.

Последният епитет учуди Куати, тъй като Бок бе атеист.

— Как смяташ да го направиш?

Бок набързо му обясни.

— По този начин имаме възможност да проверим доколко можем да разчитаме на хората, които ще използваме по-нататък в операцията. С подробностите ще се занимаят приятелите ми.

— Ами ако ни измамят? В подобни операции човек трябва да бъде изключително внимателен.

— Ако искаш, ще запишем премахването на видеокасета. Ще изискаме доказателства, които не могат да се подправят — предложи Бок, който и преди бе вършил подобни неща.

— Това е варварство — забеляза Куати, — но за съжаление ни е необходимо.

— Когато отида в Кипър, ще се погрижа за всичко.

— За това пътуване май ще имаш нужда от охрана, приятелю.

— Да, благодаря ти. Наистина ще имам.

Бок добре знаеше какво означават думите на Куати. Работата, с която се бе захванал, криеше сериозни рискове и Куати бе длъжен да се подсигури срещу евентуалното му залавяне. Особено пък сега, когато инициативата идваше от страна на Гюнтер.

— Всички машини си имат вградени устройства за нивелация — долетя от около петдесетина метра раздразненият глас на Гусн. — Апаратурата е отлична. Защо хвърлихме толкова труд за масите?

— Млади приятелю, имаме право само на един опит. Нима искаш да поемаме рискове?

Гусн кимна. Макар и отвратително покровителстващ, немецът имаше право.

— А тритият?

— Намира се в тези батерии. Държал съм ги на хладно място. А за да извадим трития, трябва да ги загреем. Процедурата изисква доста умения, но иначе не е сложна.

— А, да, знам как става — каза Гусн и в съзнанието му изникнаха опитите от университетските лаборатории.

Фром му подаде копие от инструкцията за експлоатация на първата машина.

— Сега и двамата трябва да понаучим доста нови неща, за да ги предадем на операторите.

Капитан Дубинин седеше в кабинета на директора на предприятието, известно като корабостроителница 199, „Ленински комсомол“ или просто Комсомолск. Именно тук бе построена „Адмирал Лунин“. Сам бивш капитан на подводница, директорът предпочиташе това обръщение пред „началник“. Затова още със заемането на поста преди две години бе сменил табелката на вратата си. Бе традиционалист, а освен това и отличен инженер. Днес се намираше в приповдигнато настроение.

— Докато ви нямаше, попаднах на нещо чудесно.

— И какво е то, адмирале?

— Прототип на нова захранваща помпа за реактора. Доста голяма и неудобна за инсталиране и поддръжка, но за сметка на това…

— Тиха?

— Като крадец — усмихна се адмиралът. — В сравнение със сегашната ти помпа тази ще издава около два пъти по-малко шум.

— Наистина ли? И от кого я открадна?

Директорът се разсмя.

— Не ти трябва да знаеш, Валентин Борисович. А сега имам един въпрос към теб. Чух, че си направил нещо доста умно, и то само преди десетина дни.

Дубинин се усмихна.

— Адмирале, това е нещо, което не мога…

— Можеш, разбира се. Говорих с ескадрения ти командир. Кажи сега на какво разстояние се приближи до американската „Невада“?

— Аз мисля, че беше „Мейн“ — възрази Дубинин. Разузнавателните му сведения си противоречаха, но той бе по-склонен да се довери на инстинкта си. — На около осем хиляди метра. Прихванахме го по металните смущения, които издаваше по време на учение. След това продължих по тях и по няколко налудничави предположения…

— Глупости! Не се подценявай, капитане. И после?

— След като проследихме това, което мислехме за цел, тя го потвърди с глух шум. Мисля, че излязоха на повърхността за учение по ракетна стрелба. При това положение, като взех предвид задачите си и тактическата ситуация, реших да прекъсна контакта, докато все още е възможно. Не исках да ни засекат.