Том Клэнси - Всички страхове

— Твоите хора май все още не са особено доволни от това?

Ави се намръщи. Райън го караше или да изрази собственото си мнение, или да каже истината.

— Щяха да се чувстват по-сигурни, ако ги пазеха нашите парашутисти, Райън… Казвам ти го като мъж на мъж.

Все пак искреността взе връх у Ави.

— Разбира се.

— Ще свикнат. Ще им трябват още няколко седмици, но ще свикнат. Арабите харесват швейцарците, а ключът към много неща в Ерусалим са именно арабите. А сега ще ми отговориш ли и ти на един въпрос?

При тези думи главата на Кларк инстинктивно се размърда.

— Може би — отвърна Райън, оглеждайки улицата.

— Каква част от цялата тази работа е твоя заслуга?

— Никаква — отвърна студено и безстрастно Джак. Гласът му наподобяваше поведението на гвардейците. — Идеята бе на Чарли Алден, нали си спомняш? Аз само посредничех.

— Така разправя и Елизабет Елиът — отбеляза Ави и млъкна.

— Нямаше да задаваш въпроса, ако не знаеш отговора, Ави. Защо се мориш да говориш?

— Добре се измъкваш.

Генерал Бен Якоб седна на стола и махна към келнера. Преди да заговори отново, той поръча две бири. Кларк и другият бодигард не пиеха.

— Президентът ви доста ни натисна. Дори ни заплашва със спиране на оръжейните доставки…

— Предполагам, че е можел да го направи и по друг начин, но аз не се занимавам с политика, Ави. Цялата работа стана по ваша вина. Заради убийството на демонстрантите. Инцидентът ни припомни откъс от нашата история, който искаме да забравим. Освен това случката неутрализира вашето лоби в Конгреса. Вярвам, не си забравил, че доста от хората в него не зачитат стремежа ни към гарантиране на човешките права. Вие ни принудихте да действаме, Ави. Знаеш, че е така. Освен това… — Райън внезапно спря.

— Да?

— Ави, този план наистина може да проработи. Огледай се наоколо! — каза Джак точно когато пристигна келнерът.

Райън бе доста жаден и изпи една трета от бирата още с първото надигане на бутилката.

— Вероятността е доста малка — призна Бен Якоб.

— Вие имате доста по-добра информация за Сирия от нас — посочи Джак.

— Чух, че са започнали да говорят добре за споразумението. Тихичко, разбира се. Прав ли съм?

— И какво, ако е вярно? — изръмжа Ави.

— Знаеш кое е трудното в „мирното“ разузнаване, нали?

Докато се опитваше да отговори на въпроса, погледът на Бен Якоб бе впит в отсрещната стена.

— Да повярваш, че е възможно?

Джак кимна.

— В тази област сме по-напред от вас, приятелю. Вече сме преживели трудната част.

— Вярно е. Но не забравяй, че Съветите никога не са казвали, че искат да ни изличат от лицето на земята. Нито пък са го повтаряли в продължение на цели две поколения. Кажи на безценния президент Фаулър, че подобни опасения не се забравят толкова бързо.

Джак въздъхна.

— Ще му кажа. Казвал съм му. Ави, аз не съм ти враг.

— Нито пък си ми съюзник.

— Съюзници? Сега вече сме, генерале. Споразуменията са в сила. Генерале, работата ми е да осигурявам информация и анализи на правителството ми. Политиката я правят хора, по-висшестоящи и по-умни от мен — завърши иронично Джак.

— А, така ли? И кои са те?

Генерал Бен Якоб се усмихна на по-младия си събеседник. Гласът му се понижи с няколко октави:

— От колко време си в занаята, Джак? Няма и десет години, нали? Случаят с подводниците в Москва, ролята ти в последните избори…

Райън се опита да сдържи емоциите си, но не успя.

— За бога, Ави. — „Как, по дяволите, е разбрал за това?“

— Не споменавай напразно името Господне, доктор Райън — смъмри го заместник-директорът на „Мосад“. — Намираме се в Божия град. Онези швейцарски приятелчета могат да те застрелят. Кажи на очарователната госпожица Елиът, че все още имаме хора във вашите медии, и ако натиска твърде много, една пикантна историйка… — усмихна се Ави.

— Ави, ако хората ти споменат подобно нещо на Лиз, тя няма да разбере за какво става въпрос.

— Глупости! — изсумтя генерал Бен Якоб.

— Готов съм да гарантирам с думата си за това, сър.

Този път бе ред на Бен Якоб да се изненада.

— Трудно ми е да повярвам.

Джак довърши бирата си.

— Ави, казах ти каквото мога. Никога ли не ти е хрумвало, че информацията, която получаваш, може и да не идва от напълно достоверен и източник? Слушай сега: лично аз не знам нищо във връзка с предположенията ти. Дори и да е имало някаква сделка, аз не съм участвал в нея. Добре, може и да имам основания да смятам, че нещо се е случило. Мога дори да предполагам какво е то. Ако обаче се наложи да отговарям на съдийски въпроси, с чисто сърце ще кажа, че не знам нищо. И ти, приятелю, не можеш да изнудваш когото и да било с факти, за които той дори не е и чувал. Първо на първо, трябва доста да се потрудиш, за да ги убедиш, че нещо въобще се е случило.