Том Клэнси - Всички страхове

— В спусък за какво? — попита Куати.

— За термоядрена бомба, Исмаил. За водородна бомба. Мощността на оръжието може да бъде увеличена десет, а защо не и сто пъти. Ще е в състояние да унищожи Израел или поне голяма част от него.

Командирът замълча, за да осмисли напълно току-що чутото. Когато заговори, гласът му прозвуча тихо и спокойно:

— Но имаш нужда от помощ. Къде смяташ, че можеш да я намериш?

— Може би Гюнтер има някакви контакти в Германия. Ако е надежден, разбира се — уточни Гусн.

— Мислил съм за това. Гюнтер заслужава доверие. — Куати обясни защо.

— Сигурни ли сме, че историята не е блъф? — попита Гусн. — Аз вярвам в съвпадения не повече от теб.

— В един немски вестник публикуваха снимка. Изглежда доста реалистична.

Един вестник от немската жълта преса бе успял да се добере до графична черно-бяла снимка. На нея доста добре личаха ужасните последици от обесването. Фактът, че Петра бе намерена гола от кръста нагоре, осигури публикацията на снимката. Немските мъже не биваше да се лишават от една толкова пикантна смърт. Още повече че терористката бе кастрирала техен събрат.

— Проблемът е, че трябва да ограничим до краен предел кръга на хората, посветени в операцията. В противен случай не отговарям за последствия Исмаил.

— Но така или иначе имаме нужда от помощ. Да, разбирам те — усмихна се Куати. — Прав си. Време е да обсъдим плановете си с нашия приятел. Значи предлагаш да взривим бомбата в Израел?

— А къде другаде? Не е моя работа да правя подобни планове, но сметнах, че…

— Не съм мислил по въпроса. Нека вършим нещата едно по едно, Ибрахим. Кога заминаваш за Израел?

— Мислех си за следващата седмица или някъде по това време.

— Предлагам ти да изчакаш, докато нещата около споразумението се позбистрят. — Куати се замисли. — Заеми се с изследванията си. Няма нужда да бързаме. Нека първо уточним какво ще ти е необходимо. След това ще се опитаме да посрещнем нуждите ти възможно най-предпазливо.

Процедурата сякаш продължи вечно, но „вечно“ в политиката може да означава както пет минути, така и пет години. В този случай за съществената част бяха необходими три дни. Пред Кнесета пристигнаха повече от петдесет хиляди демонстранти. Водачите на новопристигналите бяха ветерани от всички израелски войни. Разнесоха се викове и се заразмахваха юмруци. Полицията обаче успя да раздели двете групи с различни искания и до инциденти не се стигна Всичко се сведе до стремеж да се надвикат опонентите.

Кабинетът се събра на закрито заседание. Министрите се стараеха да не обръщат внимание на тълпата отвън, но всеки тайничко се вслушваше във виковете. По време на обсъждането министърът на отбраната бе необикновено мълчалив. На въпроса дали допълнителното оръжие, обещано от американците, ще бъде полезно, той отговори утвърдително. Израел щеше да получи още четиридесет и осем изтребителя бомбардировачи F-16. Освен тях за пръв път щяха да им бъдат доставени бронетранспортьорите М-213 „Брадли“, противотанковите ракети „Хелфайър“ и най-новата танкова технология, разработена в Америка. Американците щяха да поемат и по-голямата част от средствата по изграждане на модерно оборудван учебен полигон в Негев. Той щеше да бъде подобен на Националния тренировъчен център във форт „Ъруин“, Калифорния. Предвиждаше се на него Десети кавалерийски полк да играе ролята на противник на израелската армия. Министърът на отбраната знаеше, че в момента американските войници са в най-добра форма от Втората световна война насам и че огромен дял за това има Националният тренировъчен център. Което пък значеше, че с новото обучение и полигон израелците щяха да повишат боеспособността си с около петдесет процента. Към това се прибавяше и тайната клауза от договора за взаимна отбрана, предвиждаща, че в екстрени ситуации военновъздушното крило и танковият полк на американската армия преминават под командването на Израел. Текстът бе заслуга на израелските дипломати. Министърът на отбраната забеляза, че фактът е напълно безпрецедентен в американската история.

— И как според теб ще се отразят споразуменията на националната ни сигурност? Положително или отрицателно? — попита министър-председателят.

— Ще имат известен полезен ефект — призна министърът на отбраната.

— Ще кажеш ли мнението си на народа?

Министърът на отбраната се замисли за момент, без да откъсва поглед от човека, ръководещ заседанието. „А ти ще подкрепиш ли кандидатурата ми, когато поискам да стана министър-председател?“, питаха очите му.