Том Клэнси - Всички страхове

На дясното рамо на всеки войник имаше емблема във формата на щит. В центъра се виждаше бял кръст на червен фон — швейцарското знаме. Около него бяха подредени ислямски кръст с полумесец, еврейската шестоъгълна звезда и християнският кръст. Емблемата имаше три варианта, така че всеки един от символите да е на върха. На всички бе известно, че емблемите се раздават съвсем произволно и че швейцарският флаг в средата демонстрира подкрепата си за трите символа.

Войниците постоянно поддържаха връзка с религиозните водачи. Полковник Швиндлер не пропускаше ежедневните срещи с религиозната тройка, управляваща града. По всеобщо мнение именно тримата духовници вземаха решенията, но предложенията на умния и разсъдлив полковник бяха направили впечатление на патриарха, имама и равина още от първия ден. Освен това Швиндлер бе посещавал столиците на всички близкоизточни държави. Всъщност той ръководеше гвардейския полк просто защото бе най-добрият полковник в швейцарската армия. Швиндлер се ползваше със завидната репутация на честен и пословично справедлив човек. В кабинета му вече висеше меч с позлатена дръжка — подарък от краля на Саудитска Арабия. В лагера на гвардейците бе подслонен друг подарък — великолепен арабски жребец. Но за жалост Швиндлер не знаеше да язди.

Управлението на града бе поверено на тримата духовници. Те надминаха дори и най-смелите очаквания. Избрани заради светостта и мъдростта си, всеки един много скоро впечатли колегите си. Те веднага се съгласиха веднъж седмично да бъде провеждан публичен молебен на всяка от трите религии. Другите двама от тройката щяха да присъстват на него, за да демонстрират уважението си към общата цел. Идеята дойде от имама и се оказа неочаквано сполучлива. Публичните молебени не само заглаждаха споровете между тримата, но бяха чудесен пример за гражданите, чийто град управляваха. Като правило обаче третият винаги служеше като посредник на спорещите си колеги и уталожваше страстите. Мирният и разумен компромис бе в интерес на всички. „Бог“ — дума, която и тримата използваха без притеснение — искаше вярващите да са добронамерени. Така че след един-два по-разгорещени спора добрата воля наистина надделя. Веднъж по време на следобедното кафе след разрешаване на спора за достъп до различните храмове гръцкият патриарх удивено заяви, че това е първото чудо, на което става свидетел. Равинът отвърна, че няма чудеса там, където вярващите следват принципите и догмите на своята религия. „Всички заедно ли?“ — бе попитал с усмивка имамът. Според него събитието може би не бе чудо, но все пак го бяха чакали повече от хилядолетие. Гръкът се засмя гръмогласно и предложи да не започват нов спор, след като тъкмо са приключили стария. След това се помоли конфликтите между християните да се разрешат също толкова успешно.

Когато на улиците се срещнеха духовници от различни религии, те се поздравяваха един друг, за да послужат за пример на миряните. На свой ред швейцарските гвардейци също поздравяваха всеки срещнат Божи служител. Ако пък заговореха с по-висш духовник, те махаха очилата или каските ОТ ГЛАВите си.

И това си оставаше единственото човешко качество, което демонстрираха. Мълвата твърдеше, че дори не се потят.

— Страшничко изглеждат тези момчета — забеляза Райън, който стоеше на един ъгъл само по риза.

Американските туристи не преставаха да снимат. Евреите все още изглеждаха малко мрачни. Арабите се усмихваха. Християните, почти напълно избягали от насилието в Ерусалим, бяха започнали да се завръщат. Групата от петима мъже забързано се движеше по улицата, като обръщаше глави наляво и надясно. Никой не смееше да се изпречи на пътя й.

— Наистина приличат на роботи.

— Знаеш ли — каза Ави, — че срещу тях не е извършено нито едно нападение. Нито едничко.

През първата седмица от швейцарското присъствие в Ерусалим един арабски младеж бе убил възрастна еврейка. Престъплението бе грабеж и имаше по-скоро криминален, отколкото политически характер. Младежът обаче бе имал неблагоразумието да го извърши пред очите на швейцарски гвардеец. Войникът без колебание го повали на земята с ефектен удар. Арабинът бе отведен пред тримата духовници, които му дадоха шанс да избира между еврейски и ислямски съд. За свое нещастие младежът избра справедливостта на единоверците си. След едноседмично лечение в болница, за да заздравеят раните му, той се изправи пред ислямски съд, председателстван от имама Ахмед Бин Юсуф и съдещ според каноните на Корана. На другия ден бе изпратен със самолет за Рияд, Саудитска Арабия, където го екзекутираха публично. Разбира се, след като бе прочел молитва за опрощаване на греховете си. Райън се зачуди как ли се казва pour encourager les autres 68 68 Pour encourager les autres (фр.) — да вдъхва смелост. — Бел.прев. на гръцки, арабски и иврит. Израелците доста се учудиха от бързината и жестокостта на наказанието. Мюсюлманите обаче просто повдигнаха рамене и казаха, че Коранът си има собствен наказателен кодекс, доказал ефективността си през вековете.