Том Клэнси - Всички страхове

— Петра — прошепна Гюнтер.

Тя бе повече от политическа фигура. Повече от революционерка. Той помнеше всяка черта на лицето й, всяка извивка на младото й тяло. Помнеше радостта, с която очакваха децата си, и усмивката върху лицето на Петра след раждането на Ерика и Урсула. Те също му бяха отнети и може би никога нямаше да ги види.

Сега не трябваше да остава сам. Бок се облече, излезе навън и прекоси улицата. За щастие Куати все още бе буден, макар и да приличаше на призрак.

— Какво има, приятелю? — попита го командирът.

— Петра е мъртва.

По лицето на Куати се изписа истинска болка.

— Как се е случило?

— По новините съобщиха, че са я намерили мъртва в килията й — обесена.

Неговата Петра — помисли си все още шокиран Бок — намерена мъртва, обесена за красивата си шия. Видението бе твърде болезнено. Той бе наблюдавал такава смърт. Двамата с Петра бяха екзекутирали един класов враг чрез обесване. Лицето му бе побледняло, след това потъмня и… Картината бе непоносима. Гюнтер не искаше да си представя Петра с въже на врата.

Куати тъжно отпусна глава.

— Нека Аллах се смили над любимата ни другарка.

Бок успя да сдържи гримасата си. Нито той, нито Петра някога бяха вярвали в Бог. Но молитвата на Куати бе добронамерена въпреки безсмислието си. Най-малкото бе израз на симпатия, доброжелателство и приятелство. Сега Бок имаше нужда от всичко това и реши да не обръща внимание на неуместните думи на приятеля си.

— Това е лош ден за нас, Исмаил.

— Дори повече, отколкото предполагаш. Проклетият договор…

— Знам — каза Бок. — Знам.

— И какво мислиш?

Едно от нещата, за които Куати уважаваше Бок, бе искреността му. Гюнтер бе напълно обективен.

Немецът си взе една цигара от бюрото на командира и я запали с настолната запалка. Вместо да седне, той започна да крачи из стаята. Разхождането му казваше, че все още е жив. Гюнтер се насили да обмисли въпроса.

— На споразумението трябва да се гледа като на част от доста по-голям план. Когато руснаците предадоха световния социализъм, те сложиха начало на верига от събития, насочени към завладяване на света от капиталистите. По-рано си мислех, че Съветите са приложили умна стратегия, с която да извлекат икономическа изгода за себе си. Но руснаците са назадничав народ, Исмаил, и ти сигурно го знаеш. При тях даже комунизмът не работеше. Разбира се, комунистическата идеология е измислена от немец — прибави с иронична гримаса Гюнтер.

Еврейският произход на Маркс бе дипломатично премълчан. Бок отново се замисли, след което продължи със студен аналитичен тон. Представяше му се отличен шанс да говори отново като революционер и поне за момент да забрави чувствата си.

— Сега знам, че съм сгрешил. Въобще не е ставало въпрос за стратегия. Това си бе чисто предателство. Прогресивните умове в Съветския съюз са били изиграни дори по-ловко и от тези в ГДР. Сближаването им с Америка не е лъжа. Те заменят идеологическата чистота за преходно благоденствие и въобще не възнамеряват да се връщат в лоното на социализма.

Американците на свой ред не им помагат от добро сърце. Те накараха Съветския съюз да оттегли подкрепата си за Ирак, да намали помощта за вас и арабските ви братя. В крайна сметка това ще завърши с окончателното закрепване на еврейската държава. Ясно е като бял ден, че израелското лоби в Америка отдавна подготвя този план. Решаващият фактор е руската подкрепа. Сега не сме изправени само срещу Америка. Пред нас стои световна конспирация. Ние вече няма на кого да разчитаме, Исмаил. Нямаме приятели.

— Да не би да искаш да кажеш, че сме победени?

— Не! — проблесна погледът на Бок за момент. — Ако сега спрем… Те вече имат достатъчно преднина, приятелю. Ако им предоставим и нашата капитулация, ще ни избият като животни. Отношенията ти с руснаците никога не са били толкова лоши, колкото сега. И положението ще продължи да се влошава. Следващата им стъпка ще е да се сближат с американците и ционистите.

— Кой можеше да предполага, че американци и руснаци някога…

— Никой. Никой освен онези, които го осъществиха. Американските управници и продажните руски кучета. Нармонов и лакеите му. Действаха изключително хитро, приятелю. Ние трябваше да го предвидим, но не успяхме. Ти не го усети тук, нито пък аз заподозрях нещо в Европа. Грешката е наша.

Куати си каза, че в момента му е необходима единствено истината, но стомахът му бе на друго мнение.

— Мислиш ли, че могат да се предприемат някакви мерки? — попита командирът.