Том Клэнси - Всички страхове

— Скъпи мои сънародници, идвам в тази зала да докладвам за последните събития в Европа и Близкия изток. Нося със себе си два договора, които ще представя пред Сената на Съединените щати, и очаквам, че ще срещнат вашето бързо и ентусиазирано одобрение. — Нови ръкопляскания. — С тези договори Съединените щати в сътрудничество с много други нации — някои от тях изпитани приятели, а други ценни нови съюзници — помогнаха за установяването на мир в един район от света. Район, допринесъл много за световния мир, но въпреки това останал размирен.

Можете да преровите цялата човешка история, можете да проследите еволюцията на човешкия дух, но няма да намерите подобен прецедент. Целият световен прогрес, всички факли, осветявали пътя ни още от варварството, всички велики мъже и жени са се молили, мечтали, надявали, работи ли за този миг. Този момент, тази възможност, тази кулминационна точка е последната страница в историята на човешките конфликти. Ние не сме в началото, а в края. Ние…

Президентът бе прекъснат от нови аплодисменти. Той бе съвсем леко недоволен, защото прекъсването го изненада. Фаулър широко се усмихна и отново махна за тишина.

— Ние стигнахме до края. Имам честта да ви осведомя, че именно Америка поведе света към мир и справедливост. — Аплодисменти. — И това е съвсем логично…

— Не мислиш ли, че малко прекалява? — попита Кети Райън.

— Съвсем малко — изръмжа Джак от стола си и се пресегна за чашата си с вино. — Но просто така трябва, скъпа. Подобни спектакли се провеждат по определени правила, също както и едно оперно представление. Длъжен си да следваш сценария. Освен това събитието е важно. Господи, колосално. В Близкия изток ще има мир.

— Кога заминаваш? — попита Кети.

— Скоро — отвърна Джак.

— Разбира се, ще трябва да платим определена цена, но историята задължава своите създатели — продължи речта си Фаулър. — Наш дълг е да гарантираме мира. Трябва да изпратим нашите мъже и жени да защитят държавата Израел. Заклети сме да защитаваме тази малка, но храбра страна от всичките й врагове.

— И кои по-точно са те? — попита Кети.

— Сирия въобще не е доволна от споразумението. Нито пък Иран. Що се отнася до Ливан… Всъщност Ливан на практика не съществува. Той е просто петно на картата, където умират хора. Освен това остават Либия и всички терористични организации. Това са все врагове, с които трябва да се съобразяваме.

Райън пресуши чашата си и отиде в кухнята да я напълни отново. „Срамота е да хабя хубавото вино така“ — каза си той. Джак просто се наливаше, а това можеше да се прави с всякакъв бълвоч…

— Овен това ще трябва да платим и известна парична сума — каза Фаулър, докато Райън се връщаше в хола.

— Данъците пак ще скочат — забеляза сърдито Кети.

— Нима си очаквала нещо друго? — „Петдесет милиона от тях тежат на мой гръб, разбира се. Един милиард тук, един милиард там…“

— Нима има смисъл от всичко това? — попита тя.

Трябва да има. Ако не друго, поне ще разберем дали религиозните водачи държат на думата си, или просто разиграват комедии. Ние ги накарахме сами да влязат в капана си, скъпа… Положението е следното — каза Джак след няколко секунди. — Или удържат на думите си, дадени пред хората, или се превръщат в обикновени шарлатани.

— И…

— Лично аз не мисля, че са шарлатани. Смятам, че наистина вярват в това, което проповядват. Трябва да вярват.

— Както е тръгнало, май скоро ще останеш без работа, а?

Джак долови обнадеждените нотки в гласа й.

— Виж, в това не съм сигурен.

След речта на президента започнаха коментарите. На екрана се появи равин Соломон Мендел, който говореше от името на противниците на споразумението. Той бе възрастен нюйоркчанин и един от най-горещите — някои ги наричаха дори „безумни“ — привърженици на Израел. Най-страшното бе, че той никога не бе стъпвал в Обетованата земя. Равинът бе сред малцината, изказали се в одобрение — или „разбиране“ — на стрелбата край Храма на скалата. Той имаше брада и бе облечен в дълго черно расо, под което се виждаше скъп костюм.

— Това е предателство към държавата Израел — каза равинът, след като изслуша първия въпрос. Думите му прозвучаха удивително спокойно. — Принуждавайки Израел да отстъпи от по право принадлежащите му земи, Съединените щати предадоха историческото право на еврейския народ да живее в земята на дедите си. Освен това заложиха сигурността на страната на карта. Израелските граждани ще напуснат домовете си под дулата на автоматите. Картината поразително напомня на събитията отпреди петдесет години — завърши многозначително Соломон Мендел.