Том Клэнси - Всички страхове

Гусн прикачи още една макара на А-образния винкел. Цилиндърът имаше ухо, в което можеше да се закачи куката на скрипеца. Слава богу, че израелците не обичаха да се морят повече от него. Останалата част от корпуса бе по-лека, отколкото очакваше, но в един момент цилиндърът се заклещи в металната решетка и започна да повдига след себе си целия корпус. Така не можеше да продължава. Гусн напръска още масло по решетката и остави гравитацията да си свърши работата… Но след минута търпението му се изчерпа. Той намери достатъчно голям отвор, пъхна лоста си и започна да раздалечава решетката от цилиндъра. Напредваше с частици от милиметъра. След четири минути се чу жаловитото стържене на търкаща се стомана и корпусът падна. Оставаше само да откачи цилиндъра от веригата.

Той бе боядисан в зелено и имаше собствена вратичка за достъп. Гусн избра гаечния ключ, който му трябваше, и започна да развива четирите болта, поддържащи вратичката. Въпреки че бяха стегнати, те поддадоха бързо. Ибрахим вече не си губеше времето. Ентусиазмът заглушаваше гласа на здравия разум, който му казваше да си почине.

Най-накрая дойде ред на Фаулър.

Президентът на Съединените щати се приближи към катедрата с кафява кожена папка в ръце. Ризата му бе толкова колосана, че приличаше на шперплат. Яката вече протриваше врата му, но той не й обръщаше внимание. Това бе звездният му миг. Той погледна право в камерата. Изражението му бе сериозно, но не мрачно. Въодушевено, но не весело. Гордо, но не надменно. Фаулър кимна към останалите участници в церемонията.

— Свети отче, ваше височество, господин президент — започна той. — Господа министър-председатели и вие, жители на нашия тревожен, но изпълнен с надежда свят.

Събрахме се в този античен град, познаващ войната и мира вече повече от три хилядолетия. Град, който е бил люлка на една от най-великите световни цивилизации и днес е център на още по-велика вяра. Дойдохме отдалеч. От пустини, от планини, от безбрежните европейски равнини и от още един град, разположен край голяма река. За разлика от мнозината чужденци преди нас обаче, ние пристигнахме тук с мир. Имаме една-единствена цел да сложим край на войната и страданията и да донесем благословения мир в още едно разбунено кътче на света. В място, чиято история е кървава баня, но чиито идеали ни отличават от животните като същества, създадени по Божи образ и подобие.

Фаулър сведе поглед, за да прелисти страницата. Той знаеше как да произнася реч. Практиката през последните тридесет години не бе отишла напразно и сега президентът говореше, сякаш се намира поне пред стотина съдебни заседатели. Фаулър премерваше думите и паузите, вмъкваше емоционален подтекст, който не се връзваше с представите за Ледения човек, и използваше гласа си като музикален инструмент, сякаш бе част от огромната му воля.

— Този град, държавата Ватикана, посветил се в служба на Бог и човечеството, днес изпълни мисията си по-добре от всеки друг път. Защото днес, мои световни съграждани, днес ние осъществихме още една от мечтите на всички хора, независимо от това какви са и къде живеят. С помощта на вашите мотиви и с примера, даден ни още преди векове, ние прозряхме, че мирът е по-добър от войната. Той е цел, заслужаваща много по-големи усилия и изискваща далеч повече храброст, отколкото проливането на човешка кръв. Преходът от война към мир е измерение на силата ни.

Днес имам привилегията и честта да съм измежду хората, които ще обявят на света, че е сключен договор, слагащ край на тъжните противоречия в района, свещен за всички нас. Това споразумение разрешава конфликта в съответствие със справедливостта, вярата и словото на Бог, когото тачим под различни имена, но който вижда всички ни.

Договорът признава правото на всички мъже и жени в региона на сигурност, свобода на вероизповеданието, свобода на словото и човешко достойнство, въплътени в каноните, че всички сме Божи творения и всеки от нас е уникален, но пред Него всички сме равни…

И последната вратичка поддаде. Гусн затвори очи и уморено прошепна благодарствена молитва. Работеше вече четири часа, без да сложи залък в устата си. Той остави вратичката на земята и отдели болтовете настрана, за да не се изгубят. Като всеки инженер Гусн обичаше реда в работата си. През отвора се виждаше пластмасов печат, който, за щастие, бе все още цял. Той бе устойчив на влага и топлина. Значи наистина си имаше работа със сложно електронно устройство. Гусн внимателно го докосна. Печатът бе цял-целеничък. Той взе малък нож и внимателно го изстърга. Сега вече погледна в цилиндъра и една студена ръка стисна гърлото му. Пред Гусн стоеше безформена топка от нещо като жълтеникава глина… Приличаше на мръсно тесто за хляб.