Том Клэнси - Всички страхове

— Как ще го направим? — попита продуцентът.

— Ще импровизирам. Дай ми две-три минути и сме в ефир.

— По дяволите — каза тихичко Енджи.

Рик не обичаше да импровизира. За сметка на това си умираше да изпреварва пишещите братя, а часовата разлика бе на негова страна. „Ню Йорк Таймс“ щяха да се пръснат. Той остана неподвижен, докато го гримират, и след това се обърна към камерите. Експертът на телевизионната станция — „Само името му е «експерт»“, помисли си Енджи — се присъедини към него в кабината.

— Пет — започна да брои вторият режисьор, — четири, три, две, едно! — Ръката му махна към говорителя.

— Вече е действителност — обяви Рик. — След четири часа президентите на Съединените щати и Съветския съюз, кралят на Саудитска Арабия, министър-председателите на Израел и Швейцария заедно с водачите на две големи религиозни групи ще подпишат договора, който дава надежди за окончателно решаване на кризата в Близкия изток. Подробностите са зашеметяващи.

Той продължи в същия дух още цели три минути, говорейки бързо, сякаш искаше да изпревари конкуренцията.

— Това е безпрецедентен случай в най-новата история. Още едно чудо, не — още един крайъгълен камък по пътя към мира. Дик? — обърна се говорителят към експерта, който бе бивш посланик в Израел.

— Рик, вече половин час чета клаузите на договора и все още не мога да повярвам на очите си. Със сигурност обаче мястото за чудеса е точно тук. Отстъпките на израелското правителство са огромни, но не по-малки са и гаранциите на Америка за сигурността в региона. Секретността, при която бяха проведени преговорите, е просто впечатляваща. Ако детайлите, които научихме едва сега, бяха станали известни преди два дни, целият план можеше да се разпадне пред очите ни. Но тук и сега, Рик, тук и сега аз му вярвам. Той вече е действителност. Ти го каза чудесно. Вече е действителност. Това наистина се случва и само след няколко часа отново ще станем свидетели на световна промяна. Разбира се, целият процес щеше да е невъзможен без уникалното сътрудничество на Съветския съюз. Борбеният съветски президент Андрей Нармонов заслужи огромните ни благодарности.

— А какво ще кажеш за отстъпките, направени от всички религиозни групи?

— Просто невероятно. Рик, в този район се водят религиозни войни, откакто свят светува. Но именно тук е мястото да кажем, че архитект на договора е покойният вече доктор Чарлс Алден. Официален служител на президентската администрация не скъпеше похвалите си за човека, приключил земния си път само преди две седмици, и то доста безславно. Каква жестока ирония на съдбата. Именно доктор Алден пръв прозря, че основният проблем в региона е изкуствено подклажданата религиозна нетърпимост. И сега този човек не може да види мечтите си превърнати в реалност. Алден без съмнение е силата, задвижила това споразумение, и дано историята го запомни. Въпреки времето и обстоятелствата около смъртта му доктор Чарлс Алден от Йейл помогна чудото да се случи — завърши бившият посланик, който бе съученик на Чарли Алден от Йейлския университет.

— А нещо за останалите? — попита говорителят.

— Рик, когато сме изправени пред събитие от такава величина — а то стана доста рядко, — винаги има много хора, изиграли своите роли за успеха, и тези роли са важни. Ватиканското споразумение е работа и на държавния секретар Брент Талбът. Умело му асистираше и помощник-секретарят Скот Адлер, който между другото е брилянтен дипломат и дясната ръка на Талбът. В същото време на президента Фаулър принадлежи заслугата за одобряване на инициативата. В трудни моменти той показа желязна воля и ръка, В освен това не забрави Чарли дори и след смъртта му. Никой досегашен президент не е имал политическия кураж и удивителното ясновидство, за да заложи репутацията си на политик в толкова рискован гамбит. Трудно можем да си представим последствията на един евентуален провал, но Фаулър успя. Това е велик ден за американската дипломация, за сътрудничеството между Изтока и Запада и може би най-великият момент за световния мир в цялата човешка история.

— Дори аз не бих го казал по-добре, Дик. А Сенатът, който трябваше да одобри Ватиканското споразумение и двустранната американо-израелска отбранителна спогодба?

Коментаторът се усмихна и удивено поклати глава.

— Документите ще минат през Американския сенат толкова бързо, че когато се върнат при президента, мастилото по тях още няма да е засъхнало. Могат да ги забавят единствено реторичните излияния в комисиите и пленарната зала.