Том Клэнси - Всички страхове

— Ще се обслужим сами, благодаря — освободи стюарда Фаулър и след това продължи: — Там го обичат. В Конгреса харесват този човек.

Нямаше нужда да добавя, че изборът на заместник-директор на Централното разузнаване не зависи само от него. Райън бе одобрен и от Американския сенат. Съвсем не бе лесно да освободиш такъв човек. Нужна бе солидна причина.

— Никога не съм разбирала защо. Особено пък от страна на Трент. Как може от всички конгресмени точно той да поддържа Райън?

— Ами попитай го — предложи президентът, докато мажеше палачинката си със сладко.

— Питала съм го. Той започна да прави пируети като примабалерината на нюйоркския балет.

Президентът шумно се разсмя.

— За бога, жено, недей да говориш така пред други хора.

— Робърт, и двамата се примиряваме със сексуалните предпочитания на почитаемия господин Трент, но той е потайно копеле и ти го знаеш не по-зле от мен.

— Вярно е — съгласи се неохотно Фаулър. — Какво се опитваш да ми кажеш, Елизабет?

— Че е време Кабът да постави Райън на мястото му.

— Да не би да завиждаш на Райън за участието му в споразумението?

Очите на Е.Е. замятаха мълнии, но президентът гледаше в чинията си. Преди отново да заговори, тя си пое дъх и се замисли как да продължи. Президентът не позволяваше емоциите да повлияят на преценката му по такива въпроси.

— Боб, вече сме говорили за това. Райън просто свърза в едно няколко идеи, заимствани от други хора. За бога, та той е офицер от разузнаването. Работата му е просто да докладва какво вършат другите.

— Той е направил доста повече — отвърна Фаулър, който виждаше накъде върви разговорът, но се забавляваше.

— Добре, убивал е хора. Това ли го прави по-особен? Джеймс Скапаният Бонд. Ти дори разреши екзекуцията на онези, които…

— Елизабет, тези терористи убиха седем тайни агенти. Животът ми зависи от тези хора и щеше да бъде доста неблагодарно и чиста идиотщина да смекча наказанието на хора, убили техни колеги.

Президентът се намръщи. Един глас в него запита: „Значи толкова държиш на принципите си, а, Боб?“ — но той успя да го заглуши.

— И сега вече няма да можеш да спреш, защото в противен случай хората ще започнат да говорят, че тогава си бранил собствените си интереси. Позволил си да те вкарат в капан и да те обградят — каза тя.

Лиз усети, че наистина се е разгневила. Личеше си по думите й, но това явно не правеше впечатление на президента.

— Елизабет, аз може би съм единственият — вече бивш — прокурор в Америка, който не подкрепя смъртното наказание, но… Ние живеем в демократична страна и хората го искат. — Той вдигна поглед от чинията си. — Екзекутираните бяха терористи. Не мога да кажа, че с удоволствие съм подписал смъртните им присъди, но ако някой въобще заслужава такова наказание, това бяха те. Моментът не благоприятстваше другия възглед. Може би през втората половина на мандата си ще се опитам да направя нещо по този въпрос. Трябва да изчакаме удобното време. Политиката е изкуство за боравене с действителността. Това означава: всяко нещо с времето си, Елизабет. Ти го знаеш не по-зле от мен.

— Ако не предприемеш нещо, един прекрасен ден ще се събудиш и ще откриеш, че не ти, а Райън управлява ЦРУ. Признавам, че е способен, но принадлежи на миналото. В сегашната обстановка ни трябва друг човек.

„Господи, ти си завистлива жена — помисли си Фаулър. — Но никой не е безгрешен.“ Вече бе време да спре с игричките. Това нямаше да я наскърби чак толкова много.

— Какво си намислила?

— Можем да го отстраним тихо и кротко.

— Ще си помисля, Елизабет. Хайде да не си разваляме деня с такива разговори, какво ще кажеш? Как планираш да съобщиш клаузите на споразумението на пресата?

Елиът се облегна и отпи от кафето си. Сгреши, че повдигна въпроса толкова рано и че спори толкова разгорещено. Тя въобще не харесваше Райън, но Боб имаше право. Сега не бе времето, нито пък мястото. Разполагаше с цялото време на света, за да оплете мрежата си, и трябваше да го направи умело.

— Смятам, че най-добре ще е да им предоставя копие от договора.

— Нима могат да четат толкова бързо? — засмя се Фаулър. В медиите бе пълно с неграмотници.

— Трябваше да видиш предположенията. Тази сутрин получихме по факса уводната статия на „Ню Йорк Таймс“. Направо са полудели. Ще изгълтат всичко, което им дадем. Освен това съм им подготвила някои уловки.

— Направи го, както си знаеш — разреши президентът и довърши кренвирша си.