Том Клэнси - Всички страхове

— Господи, човекът не може да стане пуритан само защото е президент.

Хелън д’Агустино сръга колегата си в ребрата и се отправи към асансьори. ПИТ имаше право. Превръщаше се в целомъдрена глупачка, а това съвсем не бе в характера й. Дага бе страстна жена, чийто единствен опит за брак не я отведе никъде. Оказа се, че едно домакинство е твърде тясно за две властни личности — особено пък ако са италианци. Сега осъзнаваше, че позволява предразсъдъците да влияят върху преценката й. Това в никакъв случай не и правеше чест, дори и преценката да не касаеше пряко работата. Личното време на ЯСТРЕБ му принадлежеше изцяло, но тези пламъчета в погледа… „Тази кучка го е обсебила.“ Дага се зачуди дали някой президент бе позволявал да се случи подобно нещо. „Вероятно“ — помисли си тя. В края на краищата те бяха просто мъже, а мъжете понякога мислеха със слабините вместо с ума си. Обиждаше я не друго, а фактът, че президентът се е превърнал в лакей на такава повърхностна жена „Но това е странно — помисли си тя. — Аз съм разкрепостена жена.“ Защо тогава си блъскаше главата с този проблем? ИЗМИНАЛИЯТ ден бе твърде дълъг, за да може да си отговори. Дага имаше нужда от сън и знаеше, че ще успее да поспи само пет-шест часа, преди отново да я събудят. „По дяволите тези пътувания през океана…“

— И какво откри? — попита Куати точно след зазоряване.

Предния ден той бе отсъствал, за да се срещне с други партизански лидери. Сигурно бе посетил и лекаря, но Гусн не можеше да го попита за това.

— Не съм сигурен — отвърна инженерът. — Вероятно някакво електронно устройство за прехващане на сигнали или нещо подобно.

— Значи ще ни бъде от полза — каза веднага командирът.

Въпреки сближаването — или какъвто там бе терминът — между Изтока и Запада бизнесът си оставаше бизнес. Руснаците все още имаха армия, а тя пък си служеше с оръжие. Предпазните мерки, вземани срещу това оръжие, със сигурност щяха да ги заинтересуват. Особено ценяха израелската екипировка, тъй като американците използваха изобретенията им. Дори и старата техника показваше как са мислили израелските инженери, а този начин на мислене можеше да ги отведе към новите системи.

— Сигурно ще успеем да го продадем на руските си приятели.

— А какво ще кажеш за американеца? — попита Куати.

— Справи се доста добре. Харесва ми, Исмаил. Сега го разбирам повече.

Инженерът обясни защо и Куати кимна.

— И какво да го правим?

— Може би малко тренировки с оръжие няма да му навредят — повдигна рамене Гусн. — Нека да видим дали ще се сработи с хората.

— Чудесно. Ще го изпробваме още тази сутрин. А ти кога смяташ да се заемеш с разглобяването на устройството?

— Възнамерявах да го направя днес.

— Отлично. В такъв случай не искам да те задържам.

— Как се чувстваш, командире?

Куати се намръщи. Чувстваше се отвратително, но се успокояваше, че това сигурно се дължи на споразумението с израелците. Нима бе вярно? Нима бе възможно? Историята казваше „не“, но напоследък станаха толкова много промени… Някакво съглашение между ционистите и саудитците… Е, какво друго можеше да се очаква след войната с Ирак?! Американците бяха изиграли ролята си и сега прибираха дивиденти. Наистина доста разочароващо, но не и непредвидимо. А шумотевицата около споразумението щеше да отклони вниманието на света от последното израелско варварство. Онези хора, които на всичко отгоре се наричаха „араби“, се бяха държали като жени. Бяха приели огъня и смъртта с наведени глави… Куати поклати глава. Не, това не беше борба. Значи американците правеха всичко възможно да неутрализират политическия ефект от израелското клане, а саудитците подскачаха около тях като послушни палета, каквито всъщност бяха. Но каквото и да идваше насреща, то едва ли щеше да спре борбата на палестинците. „Скоро ще се почувствам по-добре“ — каза си Куати.

— Няма значение. Обади ми се, когато разбереш какво точно е устройството.

Гусн излезе. Тревожеше се за командира си. Мъжът на сестра му бе казал, че Куати е болен, но нищо повече. Както и да е, сега имаше друга работа.

Работилницата му представляваше мизерни дървена постройка с покрив от огъната ламарина. Ако не бе в този вид обаче, някой израелски изтребител щеше отдавна да я е разрушил.

Бомбата — той все още я наричаше така — лежеше на прашния под. В помещението имаше А-образен винкел, подобен на онзи в камиона, чрез който можеше да я премести. Още предния ден Гусн бе накарал двама работници да я завържат с веригите на лебедката. Той включи лампите — обичаше да работи на светлина — и се загледа в… бомбата.