Том Клэнси - Всички страхове

Американските инспектори в Съветския съюз съобщаваха, че руснаците също полагат огромни усилия. Заводът им за демонтиране на ракети обаче нямаше нужната екипировка и Съветският съюз вече изоставаше от плана почти с тридесет процента. Пред завода, натоварени на ремаркета, чакаха реда си цели сто ракети. Силозите им вече бяха взривени. Въпреки че руснаците бяха унищожили всичките си устройства пред очите на американските инспектори, ЦРУ все още се опасяваше. Някои твърдяха, че подвижните ремаркета можели да насочват и изстрелват ракетите. „Подозрението към Съветския съюз е твърде закоравял навик, за да се пречупи толкова бързо“ — помисли си Фаулър. Без съмнение същото важеше и за руснаците.

— Договорът е огромна крачка напред, Робърт — каза Нармонов и отпи от чашата си. „Сега сме сами и можем да се отпуснем като джентълмени“ — помисли си с усмивка руснакът. — Ти и твоите хора заслужавате поздравления.

— Помощта ви имаше съдбовно значение за крайния успех, Андрей — отвърна благородно Фаулър.

Това естествено бе лъжа, но политическа. Нещо, от което и двамата разбираха. В действителност думите на американския президент бяха самата истина, но те не го знаеха.

— Проблемите ни стават с един по-малко.

— Вярно е, приятелю, но това е вече минало. Как се справяте с Германия?

— Сигурно се досещаш, че армията не е възхитена от…

— Нито пък моята — прекъсна го меко Фаулър. — Войниците са като кучетата. Полезни са, но не трябва да забравят кой е господарят. Добре е от време на време да им се напомня.

Когато чу превода, Нармонов замислено кимна. Арогантността на този човек го удивяваше. „Същото твърдят и сведенията от разузнаването“ — забеляза съветският президент. Освен това бе склонен към покровителство. „Е, американците се радват на лукса от стабилна политическа система“ — каза си Андрей Илич. Това даваше на Фаулър сигурността, за която Нармонов трябваше да воюва ежедневно. Политическата система в Съветския съюз все още не бе желязна. „Дори не е и дървена“ — помисли си безрадостно руснакът. Какво облекчение наистина да можеш да гледаш на войниците си като на кучета. Нима Фаулър не знаеше, че кучетата могат и да хапят? Американците бяха толкова странни. По време на комунистическия режим в Съветския съюз те не спираха да говорят за политическата сила на Червената армия, която всъщност бе изчезнала с премахването на Тухачевски 57 57 Михаил Николаевич Тухачевски (1893–1937) — съветски маршал, работил за модернизирането на Червената армии. Екзекутиран от Сталин. — Бел.прев. от Сталин. Но сега, когато липсата на желязната марксистко-ленинска десница позволяваше на войниците да говорят неща, за които преди щяха да бъдат разстреляни, американците сякаш не забелязваха проблемите. Е, сега не бе време да разсейва илюзиите им, нали?

— Кажи, Робърт, откъде точно дойде идеята за това споразумение? — попита Нармонов. Той знаеше отговора, но искаше да провери дали Фаулър е изкусен лъжец.

— От много места, както и повечето подобни идеи — отвърна безгрижно президентът. — Основният двигател бе Чарлс Алден — клетият нещастник. Когато израелците направиха онзи ужасен гаф, той незабавно задвижи плана си и както виждаш, с успех.

Руснакът отново кимна. Фаулър лъжеше чудесно. Избягвайки същината на въпроса, той даваше верен, но уклончив отговор. Хрушчов е бил прав. Навсякъде по света политиците бяха едни и същи. Трябваше на всяка цена да запомни това качество на американеца. Той не обичаше да дели лаврите на победата с никого и бе готов да излъже право в лицето дори и по такъв незначителен повод. Нармонов бе силно разочарован. Не че очакваше нещо по-различно, но Фаулър би могъл да демонстрира поне малко благородство и човечност. В крайна сметка не губеше нищо. Вместо това се държеше като някакъв дребен апаратчик. „Кажи ми, Робърт — запита се руснакът, без да променя каменното си изражение, което би му донесло доста пари на покер в Лас Вегас, — що за човек си ти?“

— Стана късно, приятелю — забеляза Нармонов. — Ще се видим утре следобед, нали?

Фаулър се изправи.

— Утре следобед, Андрей.

Боб Фаулър придружи руснака до вратата и след като го изпрати, се върна в стаята си. Той извади от джоба си ситно изписана бележка, за да провери дали е задал всички предвидени въпроси.

— Е?

— Описанието му на проблема с ракетите съответства на сведенията на нашите инспектори. Дано това задоволи момчетата от разузнаването — направи гримаса президентът, знаейки, че те никога няма да бъдат доволни. — Мисля, че има проблеми с армията си.