Том Клэнси - Дълг на честта

— Ще ги откараме до… до…

— Откарайте ги до военноморските поделения на Осма и Първа улица. Искам сега край тях да има морски пехотинци, ясно ли е? — По-късно Райън щеше да си спомни, че първата му президентска заповед е била връщане към собственото му минало.

— Да, сър. — Прайс включи микрофона си. — ХИРУРГА и децата да бъдат откарани на Осма и Първа улица. Уведомете пехотинците, че пристигат!

Райън забеляза, че неговата кола тъкмо започваше да се спуска по авеню „Ню Джърси“ и да се отдалечава от Хълма. При всичката си първокласна подготовка хората от тайните служби, общо взето, се мъчеха да напуснат района.

— Обърнете на север — нареди им Джак.

— Сър, Белият дом…

— Трябва ми място с камери, и то веднага. Мисля, че ще имаме нужда и от съдия. — Осъзна, че идеята не му дойде след разсъждения или анализи. Просто му хрумна.

Шевролетът продължи още доста на запад, преди да свие на север и да обърне обратно. Сега улиците бяха оживени от полиция и пожарни коли. Хеликоптери на ВВС от „Андрюс“ кръжаха отгоре, вероятно за да държат новинарските вертолети на разстояние. Райън излезе от автомобила на своя глава и се отправи с опасалата го в обръч охрана към входа на зданието, в което се помещаваше Си Ен Ен. Просто то беше най-близо. Пристигаха още агенти и Райън наистина се почувства в безопасност, макар да съзнаваше колко глупаво е това усещане. Отведоха го нагоре по стълбите в една чакалня, където след няколко минути пристигна поредният агент с някакъв човек.

— Това е съдия Питър Джонсън от федералния съд в окръг Колумбия — представи му го агентът.

— Това ли е, което си мисля? — попита съдията.

— Страхувам се, че да, сър. Аз не съм юрист. Законно ли е? — поинтересува се президентът.

Отговорът предостави отново Прайс:

— Президентът Кулидж е положил клетва пред баща си, окръжен мирови съдия. Законно е — увери тя двамата мъже.

Към тях се приближи камера. Райън сложи ръка на Библията и съдията започна по памет:

— Аз… Кажете името си, моля.

— Аз, Джон Патрик Райън…

— Тържествено се заклевам всеотдайно да изпълнявам задълженията си на президент на Съединените щати.

— Тържествено се заклевам да изпълнявам задълженията си на президент на Съединените щати… и с всички сили да спазвам, покровителствам и браня конституцията на САЩ. Нека Бог ме накаже, ако излъжа — завърши Джак клетвата по памет. На практика тя не се различаваше особено от онази, която положи като морски пехотинец, и смисълът й беше същият.

— Почти нямахте нужда от мен — рече тихо Джонсън. — Поздравления, господин президент. — И на двамата тези думи им прозвучаха нелепо, ала Райън все пак пое ръката му. — Бог да ви благослови.

Джак огледа залата. През прозорците се виждаше пожарът на Хълма. Сетне се обърна пак към камерата, тъй като, независимо дали му харесваше или не, чрез нея го гледаха милиони хора и възлагаха надежди на него. Райън си пое дъх, без да знае, че вратовръзката му е накриво.

— Дами и господа, станалото тази вечер бе опит да се унищожи правителството на Съединените щати. Те убиха президента Дърлинг, предполагам, че са убили и по-голямата част от Сената… Страхувам се, че е твърде рано да се говори със сигурност. Сигурен съм обаче в следното: Америка може да бъде унищожена много по-трудно, отколкото отделни хора. Както сте научили, баща ми беше полицай. С мама загинаха в самолетна катастрофа, но полицаи още има. Много прекрасни хора бяха убити само преди няколко минути, ала Америка продължава да съществува. Бихме се в още една война и я спечелихме. Преживяхме нападение срещу нашата икономика, ще преживеем и това… Боя се, че съм от твърде скоро на тази длъжност, за да го кажа както трябва, обаче в училище научих, че Америка е една мечта, че тя е… Тя олицетворява идеите, които всички споделяме, нещата, в които всички вярваме, и най-вече онова, което вършим, и начина, по който го вършим. Такива неща не можете да унищожите. Никой не може, независимо колко упорито се опитва, понеже ние сме такива, каквито сме… и каквито сме избрали да бъдем. Тази идея също сме измислили сами и нея никой не може да я разруши.

Не съм сигурен какво ще правя след миг, освен че най-напред ще проверя дали жена ми и децата са наистина в безопасност, но сега вече имам тази работа и току-що обещах пред Бога, че ще направя всичко възможно да я върша по най-добрия начин. Засега се обръщам към всички ви за молитви и помощ. Ще направя ново изказване, когато науча нещо повече. Вече можете да изключите камерата — завърши той. Когато лампичката изгасна, Джак се обърна към специален агент Прайс: — Да се залавяме за работа.