Том Клэнси - Дълг на честта

— Какво прави тоя, по дяволите?

— Самолетът не е холандски! Вижте! — Младшият оператор посочи натам. Точно над летището „Боинг“ 747 се впусна в ляв завой, очевидно под пълен контрол, и всичките четири двигателя изреваха пронизително от увеличената мощност. Тогава двамата мъже се спогледаха, тъй като осъзнаха какво точно ще се случи, и също знаеха, че не можеше да се направи абсолютно нищо. Обаждането до командира на базата беше просто формалност, която нямаше да повлияе на събитията по никакъв начин. Все пак го сториха, след което вдигнаха под тревога и Първа хеликоптерна ескадрила. С това възможностите им се изчерпаха и те се обърнаха да проследят драмата, за чийто финал те вече се бяха досетили. Щеше да е нужна малко повече от минута, за да свърши всичко.

Сато идваше често във Вашингтон и бе минал през всичките обичайни туристически атракции, включително и посещение на сградата на Конгреса, дори няколко. „Причудливо архитектурно творение“ — помисли си отново той, докато тя растеше все повече пред очите му. Коригира траекторията си така, че да профучи точно над авеню „Пенсилвания“ и да прекоси река Анакостия.

Гледката беше достатъчно шокираща, за да парализира за миг тайния агент, застанал над парламентарната зала, но това трая само секунда, която накрая се оказа без значение. Мъжът се свлече на колене и махна предпазния капак от големия пластмасов сандък.

— Измъкнете СКАЧАЧА! Веднага! — изкрещя той, докато вадеше ракетата „Стингър“.

— Движение! — извика някакъв агент в микрофона си достатъчно силно, че да проглуши ушите на охранителния отряд вътре. Простичка дума, която за всички от тайните служби означаваше, че трябва да разкарат президента от мястото, където се намира. Агентите, тренирани не по-зле от крилата в Националната футболна лига, веднага се задвижиха, без даже да знаят каква е опасността. На балкона над залата охраната на първата дама трябваше да измине по-кратко разстояние и макар че една от телохранителките се препъна, тя успя да сграбчи ръката на Ан Дърлинг и започна да я тегли навън.

— Какво?! — Андреа Прайс бе единствената в тунела, която проговори. Останалите агенти около семейство Райън мигновено извадиха оръжията си, повечето от които се оказаха пистолети, а двама измъкнаха автомати. Всички до един вдигнаха оръжията и огледаха жълто-белия коридор за опасности, ала не видяха нищо.

— Чисто!

— Чисто!

— При мен също!

На партера на парламентарната зала шестима мъже се втурнаха към подиума и също се оглеждаха наоколо с извадени оръжия за секунди, които щяха да се запечатат завинаги в паметта на милиони телевизионни зрители. Президентът Дърлинг погледна шефа на охраната си с искрено недоумение, който само му изкрещя настоятелно да се раздвижи веднага.

Агентът със „Стингър“ на покрива на сградата бе вдигнал оръжието на рамото си за рекордно кратко време и сега пиукането на търсещото устройство на ракетата го известяваше, че целта е засечена. След по-малко от секунда той стреля, като в същия този момент съзнаваше, че от изстрела му няма никакъв смисъл.

Динг Чавес седеше спокойно на дивана, хванал ръката на Патси (на която сега имаше пръстен), докато не забеляза извадените оръжия. Войникът, какъвто той винаги щеше да бъде, се наведе към телевизора, за да потърси опасността, и макар да не видя нищо, знаеше, че тя въпреки това съществува.

Огнената ивица стресна Сато и той трепна, по-скоро от изненада, отколкото от страх, а сетне видя ракетата, носеща се към левия му вътрешен двигател. Експлозията бе учудващо силна и сигналните системи го уведомиха, че двигателят е напълно унищожен, обаче той се намираше на някакви си хиляда метра от бялото здание. Самолетът се килна и се отклони леко наляво. Сато коригира отклонението, без да се замисли, оправи баланса и пикира към южната част на сградата на американското правителство. Всички щяха да са там. Президентът, парламентаристите, всички. Избра мястото за сблъсък с прецизността, която показваше при всяко рутинно приземяване, и последната му мисъл бе, че щом те можеха да убият семейството му и да опозорят родината му, то щяха да платят солена цена за това. Последното му съзнателно действие беше насочването на самолета малко над средата на зданието. Знаеше, че мястото е почти идеално…

Близо тристатонният самолет с немалко гориво се заби в източната фасада на сградата със скорост триста възла. При сблъсъка боингът се разхвърча на части. Макар той да бе крехък като птица, скоростта и масата му вече бяха разбили колоните около стените. Сетне дойде ред на самото здание. Щом крилата се счупиха, двигателите, представляващи единствените наистина здрави самолетни части, се изстреляха напред, като единият направо проби парламентарната зала и излезе от другата й страна. В каменните стени на сградата на Конгреса нямаше строителна стомана, тъй като ги бяха издигнали в епоха, когато се е смятало, че слагането на камък върху камък е най-сигурната форма на строене. Цялата източна фасада на южното крило беше разтрошена на чакъл, който се разхвърча на запад, ала истинските последствия от катастрофата дойдоха след секунда-две, тъкмо колкото покривът да тръгне да се срутва върху деветстотинте човека в залата: сто тона самолетно гориво изригнаха от надупчените резервоари и започнаха да се образуват пари при преминаването между каменните блокове. След секунда то се запали от някаква искра и огромно огнено кълбо погълна всичко във и извън сградата. Почти вулканичните пламъци подадоха езици навън в търсене на въздух и коридори, все още нелишени от кислород, и ударната вълна обхвана цялото здание и стигна дори до мазето.