Том Клэнси - Дълг на честта

— Членове на Конгреса, имам удоволствието и необикновената чест да представя президента на Съединените щати. — И аплодисментите започнаха наново. Този път между партиите възникна обичайната надпревара, целяща да покаже кой можеше да ръкопляска и да приветства президента най-шумно и най-дълго.

— Добре, помниш ли какво става, когато…

— Разбрано, Ал! Влизам, полагам клетва пред председателя на Върховния съд и си отивам на мястото. Трябва само да повтарям след него. — Райън гаврътна една кола и обърса потните си ръце в панталоните. Един таен агент му донесе кърпа.

— Вашингтон-център, тук полет шест-пет-девет на KLM. Авария на борда! — Съобщението беше на накъсан „авиаторски“, както говорят хора, край които всичко отива по дяволите.

Диспечерът край Вашингтон забеляза, че буквено-цифровото изображение току-що утрои размерите си на монитора му, и включи микрофона си. Екранът показваше курса, скоростта и височината. Първото му впечатление бе, че самолетът рязко се спускаше.

— Шест-пет-девет, тук Вашингтон-център. Обявете намеренията си.

— Център, тук шест-пет-девет. Двигател номер едно избухна, първи и втори мотор са извън строя. Структурната цялост е под въпрос. Управляемостта също. Моля за радарно направляване направо до „Балтимор“.

Диспечерът махна рязко към началника си, който дойде веднага.

— Чакайте малко. Кои сте вие? — Той провери в компютъра и не откри никаква прясна информация за KLM-659.

Диспечерът включи пак радиостанцията си.

— Шест-пет-девет, моля да се идентифицирате, край. — Сега той прозвуча по-настоятелно.

— Вашингтон-център, тук KLM-шест-пет-девет, чартърен самолет 747, летящ за Орландо, триста пасажери на борда. Повтарям: два мотора са извън строя, структурна повреда на лявото крило и корпуса. Спускам се на три хиляди метра. Моля за незабавно радарно насочване към „Балтимор“, край!

— Не можем да си правим ташак с това — разсъди на глас главният диспечер. — Поеми го и го приземи.

— Разбрано, сър. Шест-пет-девет тежкотоварен, имам радарен, контакт. Засичам ви на четири хиляди и двеста метра, спускате се със скорост триста възла. Препоръчвам завой наляво, курс две-девет-нула. Продължете спускането и поддържайте три хиляди.

— Шест-пет-девет, спускам се към три хиляди метра, завой наляво две-девет-нула — повтори Сато. Английският бе езикът на международното въздухоплаване, а неговият беше отличен. Дотук добре. Изразходва по-малко от половината си гориво, а му оставаха едва сто и шестдесет километра според системата за спътниково направление.

На международното летище между Вашингтон и Балтимор противопожарната охрана, намираща се в сграда близо до главния терминал, бе вдигната незабавно под тревога. Служители на летището, които обикновено имаха други задължения, тичаха или се отправяха с коли към зданието, докато диспечерите бързо решаваха кои самолети ще приземят, преди повреденият 747 да се приближи достатъчно, и кои ще трябва да оставят да кръжат още малко. Планът за принудително кацане вече беше предопределен както на всяко голямо летище. На крак бе вдигната полицията и други служби и буквално стотици хора бяха откъснати от телевизионните екрани.

— Искам да ви разкажа историята на един американски гражданин, син на полицай, бивш морски пехотинец, осакатен при злополука по време на учение, преподавател по история, член на американското финансово съсловие, съпруг и баща, патриот и държавен служител, и истински американски герой — каза президентът по телевизията. При тези думи Райън се присви, особено когато последваха ръкопляскания. Камерите показаха в едър план министъра на финансите Фидлър, който беше подшушнал на група финансови репортери за ролята на Джак за възстановяването на Уолстрийт. Дори Брет Хансън ръкопляскаше, и то доста благосклонно.

— Винаги е така смущаващо, Джак — засмя се Трент.

— Мнозина от вас го познават, мнозина са работили с него. Днес говорих с членовете на Сената. — Дърлинг направи жест към лидерите на управляващата партия и опозицията, а те и двамата се усмихнаха и кимнаха към камерите на Си-Спан. — И с вашето съгласие бих желал сега да повдигна кандидатурата на Джон Патрик Райън за поста вицепрезидент на Съединените щати. Моля също така членовете на Сената да одобрят тази вечер повдигнатата кандидатура чрез открито гласуване.

— Това изобщо не е редно — отбеляза един коментатор, докато двамата сенатори ставаха, за да се приближат към подиума.