Том Клэнси - Дълг на честта

— Вие, морските, правите най-странните неща на света — отбеляза единственият мъж в зелено камуфлажно облекло.

— Ще искаме ли да ни се признаят и хеликоптерите? — обърна се Шоу към капитана.

— Ние ги свалихме — възрази пехотинецът.

— Да, ама хеликоптерите ви излетяха от нашата палуба! — изтъкна лейтенантът.

— Божичко! — И всичко това по време на закуска. Какво ли щяха да направят тези морски вълци на обед?

Вечерята беше неофициална, ставаше на етажа със спалните на Белия дом и всичко минаваше за лек бюфет, макар и приготвен от персонал, който бе достатъчно сръчен, че да подобри класата на всеки ресторант в Америка.

— Чувам, че случаят е подходящ за поздравления — каза Роджър Дърлинг.

— Ъ? — Съветникът по националната сигурност още не знаеше.

— Джак, ъъ, получих наградата „Ласкър“ — обади се Кати от другата страна на масата.

— Е, значи в семейството ви има двама, които са най-добрите в областта си — подхвърли Ал Трент и вдигна чашата с вино за поздрав.

— А този тост е за теб, Джак — рече президентът с вдигната чаша. — След всичките ядове, които имах с външната политика, ти ме спаси, спаси и много други неща. Браво, доктор Райън.

Райън прие с кимване тоста, ала този път бе наясно. Най-сетне опозна Вашингтон достатъчно добре, за да разбере, че нещо се задава. Проблемът беше, че не знаеше защо точно то се носи право към главата му.

— Господин президент, за мен е удоволствие, хм, да служа на родината. Благодаря, че ми се доверихте, а благодаря и за това, че ме търпяхте, когато…

— Джак, без хора като теб на какво дередже щеше да е сега страната ни? — Дърлинг се извърна. — Кати, знаеш ли за всичко, което Джак е правел през годините?

— Какво? Джак да ми каже някоя тайна? — Тя хубавичко се посмя.

— Ал?

— Е, Кати, време е да научиш — каза Трент и постави Джак в доста неудобно положение.

— Има едно нещо, за което винаги съм се чудила — откликна тя веднага. — Хм, вие двамата се държите съвсем приятелски, обаче първия път, когато се срещнахте, преди няколко години, аз…

— Имаш предвид онази вечеря, преди Джак да отлети за Москва? — Трент отпи глътка от калифорнийското шардоне. — Тогава той подготвяше дезертирането на шефа на старото КГБ.

— Какво?

— Разкажи историята, Ал, имаме предостатъчно време — насърчи го Дърлинг.

Жена му, Ан, също нададе ухо. Накрая Трент дръпна двадесетминутна реч, като междувременно разказа не само една стара история напук на изражението върху лицето на Джак.

— Та ето какъв съпруг имате, доктор Райън — каза президентът, когато разказът приключи.

Сега Джак гледаше Трент или по-скоро се взираше в него. Какво се криеше зад всичко това?

— Джак, страната се нуждае от теб за една последна услуга, след което ще те оставим на мира — започна конгресменът.

— Каква е тя? — „Моля ви, само не посланичество“ — помисли си той. Обичайният начин за отърваване от висш служител.

Дърлинг остави чашата си.

— Джак, работата ми през следващите девет месеца ще е насочена главно към преизбирането ми. Може да се окаже трудна кампания и даже при най-добрите обстоятелства ще погълне много от времето ми. Трябваш ми като част от екипа ми.

— Сър, аз вече съм…

— Искам да бъдеш моят вицепрезидент — рече спокойно Дърлинг. Изведнъж в стаята стана много тихо. — Както знаеш, от днес постът е свободен. Не съм сигурен още кого искам за втория си мандат, така че не ти предлагам тази длъжност за повече от… Колко? Няма и единадесет месеца. Точно както Рокфелер направи услуга на Джери Форд. Трябва ми някой, когото обществеността уважава, някой, който може да ръководи нещата, докато ме няма. Искам човек, който има опит във външната политика и може да ми помогне да спретна добър екип за външните работи. А и зная — добави той, — че искаш да се оттеглиш. Свърши предостатъчно работа и никой вече не може да те повика за постоянен пост.

— Чакайте малко. Аз дори не съм от вашата партия — успя да измънка Джак.

— Според първоначалния вариант на конституцията вицепрезидент би трябвало да е загубилият общите избори. Джеймс Мадисън и останалите са сметнали, че патриотизмът ще триумфира над партийния фанатизъм. Е, сбъркали са — призна Дърлинг. — В този случай обаче… Джак, аз те познавам. Няма да те използвам политически. Никакви речи и трикове от рода на „добрия политик, прегърнал бебе“.

— Никога не взимай бебе, за да го целунеш — обади се Трент. — То винаги ще повърне върху теб и все се намира кой да те снима. Винаги целувай бебето, когато майката го държи. — Хубавият политически съвет бе достатъчен да разведри малко атмосферата.