Том Клэнси - Дълг на честта

— Някой ден ще разбереш какво могат да причинят такива думи, Динг. — „Моето момиченце?“ — мислеше си той, уязвим към ситуацията както всеки мъж, а може би и повече.

— Не искаш гаучо в семейството ли?

— Не, изобщо не става въпрос за това. По-скоро… О, какво пък толкова. По-лесно е да напишеш Чавес, отколкото Войоховиц. Ако тя няма нищо против, то като че ли същото важи и за мен.

„Толкова лесно ли било?“

— Очаквах направо да ме изядеш.

Кларк си позволи да се изкикоти.

— Не, предпочитам да използвам пистолет. Мислех, че си го разбрал.

— Президентът не би могъл да направи по-добър избор — заяви Сам Фелоус по „Добро утро, Америка“. — Познавам Джак Райън от почти осем години. Той е един от най-интелигентните хора на държавна служба. Сега мога да ви издам, че той е един от главните „виновници“ за бързото приключване на военните действия с Япония, спомогна и за възстановяването на финансовите пазари.

— Имаше слухове, че работата му в ЦРУ…

— Знаете, че не мога да разкривам поверителна информация. — За тези изтичания на информация щяха да се погрижат други, а тази сутрин подходящите сенатори отляво и отдясно също щяха да бъдат запознати с нещата. — Мога само да кажа, че доктор Райън служи на родината ни възможно най-благородно. Не мога да се сетя за друг служител на разузнаването, който да е спечелил такова доверие и уважение, каквото Джак Райън.

— Но онзи инцидент с терористите преди десет години… Имали ли сме някога вицепрезидент, който така да…

— Да е убивал хора? — Фелоус поклати глава. — Много президенти и вицепрезиденти са били войници. Джак бранеше семейството си от ожесточено и недвусмислено нападение, както би постъпил всеки американец. Мога да ви кажа, че там, където живея, в Аризона, никой не би го обвинил за тази постъпка.

— Благодаря, Сам — каза Райън, който гледаше служебния си телевизор. Първата вълна от репортери се готвеше да го залее след тридесет минути и той трябваше да прегледа информационните материали плюс една страница с инструкции от Тиш Браун. Не говори прекалено бързо. Не давай пряк отговор на никой важен политически въпрос… — Да, радвам се, че съм тук — каза си той. — Просто всяка игра е за себе си. Не карат ли новаците в бейзбола да казват същото?

Самолетът 747 кацна дори по-рано, отколкото пилотът обеща, което бе хубаво, но нямаше да им е от полза за връзката с другия полет. Добрата новина в момента беше, че пътниците в първа класа слизаха първи, а още по-хубаво стана, когато един служител от консулството на САЩ посрещна Кларк и Чавес на изхода и бързо ги прекара през митницата. И двамата бяха спали по време на пътуването, обаче телата им още не можеха да влязат в синхрон с местното време. Една вече остаряваща „Делта“ L-1011 отлетя два часа по-късно към международното летище „Дълес“.

Капитан Сато остана в пилотското си място. Един от проблемите на международните полети бе еднаквостта им. Този терминал би могъл да е почти навсякъде по света, само дето всичките лица бяха на гайджин. Щеше да има еднодневен престой, преди самолетът му да отлети обратно, несъмнено пълен пак с бягащи японски висши служители.

И така щеше да мине остатъкът от живота му, в превозване на хора, които не познаваше, до места, които не го интересуваха. Ех, да беше останал в отбранителните сили… Може би щеше да се справи по-добре от другите, може би щеше да промени нещо. Той бе най-добрият пилот в една от най-добрите в света авиолинии и тези му умения можеше да… Никога обаче нямаше да узнае, както и от него никога нямаше да зависи нещо: просто още един летец на поредния самолет, превозващ хора до и от една нация, загубила честта си. „Е, добре.“ Той се смъкна от седалката, събра картите за полета и други необходими документи, пъхна ги в сака си и слезе от самолета. Сега изходът беше празен и Сато успя да премине през оживената, но безлична чакалня. Зърна един брой на „САЩ днес“ в едно магазинче и като го взе, хвърли бегъл поглед на първата страница и видя снимките. Довечера в девет часа? В този момент всичко си дойде по местата, като на практика в уравнението величините бяха само скоростта и разстоянието.

Сато се огледа още веднъж, след което се отправи към административната канцелария на летището. Трябваше му синоптична карта. Вече знаеше как да разчете времето.

— Има едно нещо, което бих искал да оправя — каза Джак, чувстващ се повече отвсякога като у дома си в Овалния кабинет.

— По-точно?

— Касае се за служител на ЦРУ. Той се нуждае от помилване.