Том Клэнси - Дълг на честта

— Райзо Ямата винаги е бил негов… хм…

— Покровител ли? — попита Кога язвително. — Меко казано. — Той изсумтя и отвърна поглед, а гневът му сега бе насочен към другиго. „Точно онова, което се опитваше да предотвратиш. Обаче се провали, нали?“

— Така е, Гото често му иска съвети.

— Е, и сега какво? — попита той като човек, очевидно навлязъл в чужди води. Отговорът бе напълно предсказуем.

— Не зная. Въпросът не е от моята компетенция. Аз съм бюрократ. Не правя политика. Сега се страхувам за нас и не зная какво да правя.

Кога скалъпи една иронична усмивка и наля още чай на госта си.

— Спокойно можете да кажете същото за мен, Кимура-сан. Но вие още не сте отговорили на въпроса ми. На мен също са ми останали контакти. Разбрах за действията, предприети срещу американския флот миналата седмица, след като минаха. Не съм чул обаче за ядрените оръжия.

След произнасянето на последните две думи на двамата мъже им се стори, че през стаята минава студено течение. Кимура се удиви, че политикът можеше да продължи да говори спокойно.

— Посланикът ни във Вашингтон го е съобщил на американците, а един приятел във външното министерство…

— Аз също имам приятели във Външно — отбеляза Кога и отпи от чая си.

— Повече не мога да кажа.

Последвалият въпрос бе учудващо деликатен:

— Да не би да сте говорили с американци?

Кимура поклати глава.

— Не.

За Джак денят обикновено започваше в шест, ала това не го улесняваше. Пол Робъртън бе взел документите и сложил кафето, Андреа Прайс също се залови за работа, като помогна на Кати за децата. Райън продължаваше да се двоуми, докато не видя още една кола, паркирана на алеята пред къщата. Значи тайните служби възприемаха ситуацията като война. Следващият му ход беше да се обади в службата и след минута неговата СТЛ-6 започна да изпраща по принтера сутрешните факсове. Първият не бе поверителен, но се оказа важен. Европейците се мъчеха да се отърват от американските съкровищни бонове и все още никой не искаше да ги купи. На един такъв ден можеше да се погледне като на аномалия, но не и на втори. На Бъз Фидлър и на председателя на Федералния резервен фонд пак щеше да им се отвори работа и дилърът в Райън се разтревожи. Също като холандчето, запушило с пръст язовирния бент. Какво би станало, ако забележеше друг теч? Даже и да можеше да го достигне, какво би сторило при трети?

Новините от Тихия океан оставаха без промяна, ала картината се изясняваше. „Джон Стенис“ щеше да стигне в Пърл Харбър рано, но на „Ентърпрайс“ щеше да му е нужно повече от очакваното време. Нямаше признаци за японски преследвачи. Хубаво. Издирването на ядрените оръжия беше в ход, обаче без резултати, в което нямаше нищо чудно. Райън никога не бе стъпвал в Япония и съжаляваше за този пропуск. Единствените му пресни познания бяха от спътникови снимки. През зимните месеци, когато небето над страната беше необичайно ясно, Националната разузнавателна служба всъщност използва тази държава (както и други), за да настрои обикалящите в орбита камери, и той си спомняше елегантността на симетрично подредените градини. Останалите му познания за Япония бяха от исторически източници. Ала какво струваха тези познания сега? Историята и икономиката бяха странна интимна двойка, нали?

След обичайните целувки Кати и децата излязоха и съвсем скоро Джак се озова в служебната си кола, на път за Вашингтон. Можеше да се утеши само с факта, че пътят бе по-кратък, отколкото при предното пътуване до Ленгли.

— Би трябвало поне да си отпочинете — подхвърли Робъртън. Никога не би говорил толкова много с една политическа фигура, но с този човек се чувстваше някак си много по-спокойно. При Райън нямаше никакво надуване.

— Сигурно. Все пак проблемите не са изчезнали.

— Уолстрийт продължава ли да е номер едно?

— Да. — След като заключи поверителните документи, той се загледа в летящата край тях природа. — Едва сега започвам да осъзнавам, че това може да срине целия свят. Европейците се опитват да продадат облигациите си. Никой не купува. Днес икономическата паника може да започне там. Ликвидността ни е блокирана, а тяхната до голяма степен опира до нашите съкровищни бонове.

— Ликвидност означава пари в наличност, нали? — Робъртън смени платното и даде газ. Номерата на колата му предупреждаваха ченгетата да го оставят на мира.

— Правилно. Хубаво нещо са парите в брой. Добре е да ги имаш, когато ти стане нервно… А хората се изнервят, именно защото не могат да си ги получат.