Том Клэнси - Дълг на честта

— И защо продадохме книжата на „Ситибанк“? — попита Джордж Уинстън.

— Ами той каза да си отваряме очите за банки, които са уязвими при нестабилност на парите — отвърна Грант. — Беше прав. Измъкнахме се точно навреме. Погледни и се увери сам. — Дилърът въведе нова команда в компютъра си и бе възнаграден с графично изображение на промените, претърпени от акциите на „Ситибанк“ в петък. Без съмнение бяха паднали адски бързо, и то най-вече, понеже „Колумб груп“, закупила огромни количества от тях през предните пет седмици и задържала немалко за себе си, с продаването им силно бе разклатила доверието в тези книжа. — Така или иначе това задейства някаква аларма в програмата ни…

— Марк, акциите на „Ситибанк“ са едни от наблюдаваните от модела, нали? — попита спокойно Уинстън. Нищо нямаше да спечели, ако натиснеше прекалено много Марк.

— Опа! — Очите му леко се разшириха. — Хм, да, така е, нали?

Точно тогава в ума на Уинстън блесна много ярка лампа. Не бяха много хората, които знаеха как „експертните системи“ следят пазара. Те действаха по няколко взаимносвързани начина и наблюдаваха пазара като цяло, а също използваха за модели някои наблюдавани акции като общи показатели за развиващи се пазарни тенденции. Това бяха ценни книжа, които в продължение на дълго време следяха отблизо развитието на всички други, склонни към обща стабилност, такива, които намаляваха и увеличаваха стойността си по-бавно от повечето несигурни емисии, тоест бяха устойчиви. За това имаше две причини и една фрапантна грешка. Причините бяха следните: докато пазарът се менеше всеки ден, дори при най-благоприятните обстоятелства идеята бе не само от време на време да налучкаш печелившия кон, а и да подсигуриш парите си чрез надеждни книжа (не че съществуваше нещо наистина надеждно, което го доказа и петъчният ден), когато всичко останало се е разклатило. По тези причини определящите акции бяха онези, които дълго време представляваха сигурни убежища. Грешката беше често срещаният принцип: „Заровете нямат памет.“ Водещите ценни книжа бяха такива, защото историята на компаниите, които представляваха, сочеше добро управление. Управлението можеше да се променя с течение на времето. Следователно стабилни бяха не самите акции, а управлението, което беше само част от миналото и чиято валидност трябваше да се проверява периодично. Въпреки всичко тези книжа се използваха за сортиране на тенденции. А една тенденция бе такава само защото хората я възприемаха така и с това си убеждение я превръщаха в истинска тенденция. Уинстън приемаше определящите акции единствено като предвестници за онова, което хората ще направят на пазара, а тенденциите за него винаги бяха психологически предвестници за начина, по който всички ще последват един изкуствен модел, не качествата на самия модел. Осъзна, че Грант не виждаше нещата точно така, подобно на толкова други технически дилъри.

С разпродаването на книжата на „Ситибанк“ „Колумб груп“ задейства една малка аларма в своята компютъризирана търговска система. И даже хитър човек като Марк бе забравил, че „Ситибанк“ е част от проклетия модел!

— Покажи ми още банкови ценни книжа — нареди Уинстън.

— Ами следваща падна „Химическа банка“ — информира го Грант и извика и тези данни. — Последва я „Хановерски производители“, а после и други. Както и да е, видяхме какво се задава и се прехвърлихме на метали и на акциите за злато. Знаеш ли, когато пушилката се разсее, ще излезе, че сме се справили добре. Не чак страхотно, но доста добре — заключи Грант, докато извикваше изпълнителната си програма за цялостни сделки с желанието да покаже нещо, което е свършил както трябва. — Спечелих пари след бърз удар чрез „Силиконова алхимия“, направих онова залагане на „Дженерал мотърс“ и…

Уинстън го потупа по рамото.

— Запази това за по-късно, Марк. Виждам, че си играл добре.

— Така или иначе през цялото време изпреварвахме тенденциите. Вярно, пострадахме малко, когато ни засипаха обажданията и се наложи да се отървем от немалко стабилни неща, обаче това се случи с всички…

— Не го виждаш, а?

— Кое да виждам, Джордж?

— Ние сме били тенденцията.

Марк Грант се опули и за Уинстън бе ясно.

Той не го виждаше.

Лекцията й мина много добре и накрая Кати Райън получи една прекрасно увита кутия от професора по очна хирургия в университета в Чиба, който оглавяваше японската делегация. Като го разопакова, тя откри шал от моарирана синя коприна, избродиран със златен конец. Изглеждаше на повече от сто години.