Том Клэнси - Дълг на честта

Повечето от сделките обаче не ставаха с отделни инвеститори. От шестдесетте години взаимните фондове постепенно започнаха да контролират пазара. Наречени „институции“ и групирани под това название заедно с банки, застрахователни компании и пенсионни фондове, в действителност съществуваха далеч повече такива компании с общи капитали, отколкото ценни книжа на Нюйоркската фондова борса (все едно ловците да са повече от дивеча), и тези институции контролираха такива парични резерви, каквито умът не би могъл да побере. Те бяха толкова могъщи, че до голяма степен политиката им можеше наистина да повлияе силно на отделните емисии и дори, макар и за кратко, на целия пазар. А често „институциите“ се контролираха от една шепа хора и в много случаи само от един човек.

Третата, най-голяма вълна от съкровищни бонове изненада всички, но най-изненадани бяха в седалището на Банката на федералния резерв във Вашингтон, чийто персонал забеляза сделките в Хонконг и Токио — първите с интерес, вторите с известно безпокойство. Европейският пазар за долари оправи нещата, ала сега той бе почти изцяло затворен. Това бяха предимно азиатски банки, институции, които нагласяваха стандартите си не според Америка, а според Япония и чиито специалисти вече бяха забелязали дъмпинга 35 35 Дъмпинг (ик.) — временно силно понижаване ни цените ни стоките с цел проникване и задържане на външните пазари и отстраняване на конкурентите. — Б.пр. и се бяха обадили на някои хора из района. Тези обаждания накрая доведоха до събрание на последния етаж на една административна сграда, където изключително висшестоящи банкови служители заявиха, че сънят им е бил прекъснат заради ситуация, която им изглеждала много сериозна, и така предизвикаха втората вълна от продажби. Препоръчаха също внимателно и методично, но бързо изместване на акцента от долара.

Американските съкровищни бонове бяха средството на правителството на САЩ за компенсиране на дълга, а също основната подпора за стойността на американската валута. Смятани от петдесет години за най-сигурната инвестиция на планетата, тези облигации позволяваха както на американските граждани, така и на всеки друг да вложи капитала си в стока, представяща най-могъщата икономика в света, която пък се защитаваше от най-могъщата военна институция и се направляваше от политическа система, пазеща свято правата и равните възможности чрез конституция, на която всички се възхищаваха, въпреки че не винаги я разбираха достатъчно. Каквито и да бяха грешките и слабостите на Америка (а те не бяха загадка за опитните международни инвеститори), от 1945 г. Съединените щати бяха единственото място в света, където парите са в относителна сигурност. За Америка беше присъща една жизненост, от която израстваха всички стабилни неща. Колкото и несъвършени да бяха, американците си оставаха най-оптимистичната нация в света; все още млада страна според световните стандарти и с всички качества, характерни за енергичната младост. И затова, когато хората имаха състояние, което да пазят, и същевременно не бяха сигурни как, най-често си купуваха американски съкровищни билети. Печалбата не бе винаги съблазнителна, ала сигурността — да.

Обаче не и днес. Банкерите по света забелязаха, че Хонконг и Токио се освобождават от облигациите усърдно и бързо, и извинението, дадено по електронните връзки, че преместват позициите си от долара към йената, просто не обясняваше всичко, особено след няколкото телефонни обаждания, целящи да разберат защо са направили такъв ход. Сетне дойде новината, че повечето японски банки прехвърлят притежаваните облигации внимателно, методично и бързо. При този ход банкерите из цяла Азия започнаха да правят същото. Третата вълна от продажби възлизаше близо на шестстотин милиарда долара — почти всички краткосрочни бонове, с които сегашното американско правителство бе решило да компенсира паричния дефицит.

Доларът вече падаше и при започването на третата вълна от продажби, всичките станали за по-малко от деветдесет минути, падането стана още по-рязко. В Европа запътилите се към къщи дилъри чуха как клетъчните им телефони започват да звънят, за да ги повикат обратно на работа. Задаваше се нещо неочаквано. Аналитиците се питаха дали това няма нещо общо с разпалващия се сексуален скандал в американското правителство. Европейците винаги се чудеха на идеята-фикс на американците относно сексуалните похождения на политиците. Беше глупава, пуританска и неразумна, обаче бе също и реалност за американската политическа сцена, а това я превръщаше в уместен фактор, показващ им как да подходят към американските ценни книжа. Стойността на тримесечните съкровищни билети вече бе паднала до 19/32 от пункта (цената на облигациите се представяше с такива дроби) и в резултат на това доларът се обезцени с четири цента спрямо британската лира, дори повече спрямо германската марка и още повече спрямо йената.