Том Клэнси - По заповед на президента

— Не съм, сър — отвърна младият мъж сериозно.

Тази нощ президентът не спа добре, макар и да се убеждаваше в противното и да беше убеждаван от околните, че сънят е необходимо условие за вземането на разумни решения — а това, твърдяха всички в един глас, била единствената му реална функция. Това беше, което очакваха от него гражданите, освен всички останали негови задължения. Предния ден бе успял да откъсне само шест часа сън след изтощителна програма от пътувания и речи, но дори и след това сънят идваше трудно. Екипът му, както и екипите на много други федерални агенции, спяха още по-малко, защото, колкото и бързо изпълнение да изискваха заповедите на президента, те трябваше да бъдат изпълнявани в един реален свят сред една жива нация. Усложнение беше и фактът, че съществуваше проблем с двата Китая, с разлика от тринадесет часови пояса; друг потенциален проблем беше Индия, на десет часа разлика; и Персийският залив, на осем часа разлика, като добавка към огромната криза, връхлетяла Америка, която се простираше на територия, обхващаща седем часови пояса, ако се броеше и Хаваи, или дори още повече, ако се добавеха и островите в Тихия океан. Райън лежеше в леглото си в спалнята на Белия дом, а разумът му танцуваше около глобуса и накрая той вече се чудеше има ли изобщо някоя част от света, която да не е негова грижа. Към три часа се предаде и стана, облече се и се запъти към Залата за комуникации, като поведе след себе си и охраната.

— Какво става? — попита той дежурния офицер — майор Чарлз Канън от морската пехота, който го бе информирал за убийството в Ирак… с което сякаш бе започнало всичко, припомни си Джак. Хората започнаха да се надигат, но той ги върна с жест обратно в столовете им. — Спокойно.

— Тежка нощ, сър. Сигурно искате да се информирате веднага за развоя на събитията? — попита майорът.

— Нещо не ми се спи, майоре — отвърна Райън. Тримата агенти зад гърба му направиха гримаси. Те знаеха това по-добре от самия президент.

— И така, господин президент, сега сме свързани с комуникационните линии на ЦКЗ в Атланта и Военномедицинския институт и сме в състояние да копираме всичките им данни. Ето там на онази карта сме отбелязали всички случаи на заболели — посочи Канън. Местата с карфици с червени главички очевидно бележеха случаите на ебола. Имаше и запас от черни карфици, чиято важност беше повече от очевидна, макар че по картата още нямаше от тях. Карфиците за момента бяха съсредоточени основно в осемнадесет града, с очевидно случайни единични и двойки, разхвърляни по цялата карта. Все още имаше много щати недокоснати от епидемията. Айдахо, Алабама, двете Дакоти, дори, странно, Минесота. Имаше и няколко компютърни разпечатки; в момента всички принтери работеха непрекъснато. Райън вдигна една разпечатка. Пациентите жертви бяха изброени по азбучен ред, по щат, по град и по професия. Приблизително петнадесет процента от тях бяха в категорията «обслужващ персонал» и това беше най-голямото статистическо групиране освен «продажби-маркетинг». Тази информация постъпваше от ФБР и ЦКЗ, които работеха заедно, за да изучават схемите на заразяване. Друга разпечатка показваше щатите под съмнение за инфекция и това потвърждаваше твърдението на генерал Пикет, че като основни цели са били избрани търговските изложения.

По време на работата си в ЦРУ Райън бе изследвал всички теоретични варианти за нападения срещу страната му. По някакъв начин обаче никога не бе виждал на бюрото си точно този тип. Биологическата война беше останала извън всеки обзор. Той бе прекарал хиляди часове в размисъл за различните възможности за ядрено нападение. С какво разполага Америка, с какво разполагат враговете й, какви цели могат да бъдат поразени, какви жертви могат да бъдат дадени, стотици възможни варианти, избирани по политически, военни или икономически фактори, като за всеки вариант имаше огромно разнообразие от възможни изходи в зависимост от метеорологичната обстановка, времето на годината, часа на деня и други променливи, докато резултатът накрая беше по силите единствено само на компютрите, като дори и тогава вероятните резултати представляваха само изражение на вероятностни пресмятания. Той бе ненавиждал всеки миг от онази дейност и бе ликувал в края на студената война с нейната постоянна и неизменна заплаха, измерваща се в милиони жертви. А какви кошмари само го измъчваха тогава…

Президентът никога не бе карал курс по държавно управление, само обичайния курс по политически науки в бостънския колеж, когато бе защитавал първата си степен по икономика. Основно си спомняше думите на един плантатор — аристократ, написани почти тридесет години преди издигането му на поста трети президент на страната: «… живот, свобода и търсене на щастието. За да бъдат защитени тези права, хората издигат правителства, овластени от съгласието на управляваните.» Това беше точната формулировка на задачата му. Самата конституция, която се бе заклел да спазва, защитава и брани, беше предназначена да брани, защитава и съхранява живота и правата на хората и неговата работа не беше да зяпа списъците с имената на хората, от които най-малко осемдесет процента щяха да загинат. Те имаха право на живот. Те имаха право на свободата си. Те имаха право да търсят щастието си — с което Джеферсън бе имал предвид призванието да бъдат щастливи, а не просто да се надяват на това. В момента някой отнемаше нечий живот. Много животи. И Райън бе заповядал суспендирането на свободите. Разбира се, това едва ли правеше хората щастливи в момента…