Том Клэнси - По заповед на президента

— Възможно ли е да грешиш? — попита О'Дей.

— Много бих се изненадал, Пат. Евентуално с час-два за времето на смъртта — по-скоро по-рано, отколкото по-късно — да, това е възможно. Но кръвта изобщо не е достатъчно, така че да е бил жив по време на сблъсъка. Бил е мъртъв преди катастрофата. Сигурен съм.

— Слава Богу — въздъхна Карузо. Това правеше разследването много по-лесно. През следващите двайсет години щяха да се появят хипотези за различни заговори, а Бюрото щеше да продължи работата си, проверявайки всяка възможност, подпомогнато, беше сигурен в това, от японската полиция, но този самолет бе управляван само от един човек и следователно ужасното убийство най-вероятно бе дело на един-единствен човек — луд, опитен или какъвто и да било, но във всеки случай сам. Не че някой изобщо щеше да повярва на това.

— Докладвай на Мъри — нареди Карузо. — Той е при президента.

— Разбрано. — О'Дей се насочи към мястото, където беше паркиран дизеловият му пикап. Навярно той бе единственият в града, в чиято запалка бе включена полицейска лампа. Човек не слага подобни неща над радиото, скрито или явно.

Час и половина преди да стигнат базата «Андрюс» контраадмирал Джексън облече синята си униформа. Бе успял да поспи около шест часа, след като го информираха за неща, който всъщност нямаха толкова голямо значение. Униформата беше изпомачкана от стоенето в пътната му чанта, но това не бе важно — щеше да улегне.

Изглежда, имаше източен вятър, защото КС-10 заобиколи откъм Вирджиния. Няколко реда зад него някои промълви «Господи, вижте!» и всички в предната част на самолета се стълпиха на прозорците като туристи. Първите проблясъци на зората и огромният брои прожектори на земята даваха достатъчно светлина, за да стане ясно, че Капитолият, центърът на столицата, вече не е същият като преди. Гледката беше някак си по-непосредствена и действителна от картините, които мнозина от тях бяха гледали по телевизията преди да се качат на борда на Хаваите. След пет минути самолетът се приземи в базата на военновъздушните сили «Андрюс». За старшите офицери чакаше самолет от Първа ескадрила на военновъздушните сили — да ги откара до Пентагона. Полетяха по-ниско и по-бавно, така че можеха още по-добре да видят нанесените поражения.

— Господи — каза по интеркома Дейв Сийтън. — Успял ли е някой да се спаси?

— Къде ли е бил Джак, когато се е случило това… — Роби си помисли, че никой не би искал да се издигне по този начин, най-малко неговият най-близък приятел, който се намираше някъде долу.

Морските пехотинци изглеждаха много нервни, забеляза инспектор О'Дей, още докато паркираше пикапа си на Осма улица. Казармата беше сериозно барикадирана. Тротоарите бяха задръстени с паркирани коли, същото се отнасяше и за празните пространства между сградите. Инспекторът слезе от автомобила си и се насочи към един сержант. Бе облечен в якето си от ФБР и носеше служебната си карта в дясната си ръка.

— Имам работа вътре, сержант.

— С кого? — попита пехотинецът, докато сравняваше снимката му.

— С господин Мъри.

— Имате ли нещо против да оставите тук оръжието си? Такива са заповедите.

— Не, разбира се. — О'Дей му подаде кобура, в който беше неговият «Смит & Уесън 1076» с два резервни пълнителя. Не си направи труда да предаде служебния си пистолет. — Колко души сте тук?

Вътрешните ъгли на заобикалящите двора сгради се охраняваха от второ подразделение пехотинци, трето заемаше самия двор, където бяха разположили тежка картечница. Две роти — повече от триста души. Да, тук президентът Райън се намираше в относителна безопасност, освен ако някой друг маниак не докараше още един самолет. По пътя някакъв капитан отново поиска да сравни снимката на служебната му карта. Престараваха се. Някой трябваше да им го каже преди да започнат да паркират по тротоарите.

Мъри го посрещна на верандата.

— Как е?

— Дотук добре — отвърна инспекторът.

Мъри го въведе в стаята за закуска и Пат накратко съобщи новото в ситуацията.

— Доколко можем да вярваме на данните? — попита Андреа Прайс.

— Знаете как е — отвърна О'Дей. — Това е предварителна информация, но ми се струва достатъчно вероятна, а следобед ще разполагаме с резултатите от тестовете. Идентифицирането вече е започнало. Може да си имаме проблеми, тъй като трупът няма глава, ръцете също са откъснати. Не казваме, че сме приключили със случая. Просто имаме предварителни данни, които подкрепят други свидетелства.